Читать «Добър ден, тъга» онлайн - страница 7

Не бих искала да излезе, че в любовните си връзки е проявявал каквато и да било показност. Той просто не ги криеше от мен или по-точно не прибягваше до никакво благопристойно или лъжливо обяснение, за да оправдае честото присъствие на една или друга жена в дома ни, или пък нейното преселване там… за щастие, временно! Тъй или иначе, нямаше начин да остана дълго в неведение относно естеството на отношенията му с „гостенките“, а той навярно държеше да запази доверието ми, пък и си спестяваше мъчително напрягане на въображението, така че подходът му беше безпогрешен. Единственият недостатък на цялото положение бе, че за известно време ми внуши трезвост и цинизъм по отношение на любовта, които предвид възрастта ми и оскъдния житейски опит вероятно са били по-скоро смешни, отколкото смущаващи. На драго сърце си повтарях афоризми като например следния, на Оскар Уайлд: „Единственото ярко и свежо нещо, което се е запазило днес, е порокът.“ Присвоявах си тази мисъл, дълбоко убедена в истинността й, далеч повече отколкото ако я прилагах на дело. Вярвах, че животът ми може да се ръководи и вдъхновява от нея, да я осъществява като порочен идеал. Забравях спокойните промеждутъци и положителните делнични вълнения. В мечтите си виждах живот, изтъкан от низост и безчестие.

Трета глава

На другата заран ме събуди слънчев лъч, полегат и топъл, който се вмъкна в леглото ми и сложи край на обсадата от странни и смутни сънища. В полудрямка се помъчих да отмахна с длан от лицето си напористия зной, но се отказах. Беше десет часът. Слязох по пижама на терасата и там заварих Ан, която прелистваше вестници. Забелязах, че е леко, съвършено гримирана. Навярно никога не си позволяваше истинско отпускане. Тъй като не ми обръщаше внимание, аз спокойно се разположих на стъпалата с чаша кафе и портокал, потапяйки се в сладостта на утрото — впивах зъби в портокала, захарен сок бликваше в устата ми, сетне отпивах глътка горещо кафе, а после пак вкусвах хладината на плода. Сутрешното слънце сгряваше косите ми, оглаждаше гънките от чаршафа по кожата ми. След пет минути щях да се потопя в морето. Стресна ме гласът на Ан: