Читать «Добър ден, тъга» онлайн - страница 43

Девета глава

Разказвам много за Ан и за себе си, а малко за баща си. Не защото ролята му не беше първостепенна, нито поради безразличие от моя страна… Никого не съм обичала колкото него и от всички чувства, които ме вълнуваха тогава, тези към баща ми бяха най-устойчиви, най-съкровени и най-ценни. Твърде близък ми е, за да не изпитвам неохота да го описвам, а и осъзнавам колко сме сходни. Ала за да направя приемливо поведението му, трябва да обясня що за човек беше той. Не беше празен, нито пък егоист. Беше обаче лекомислен, неизлечимо лекомислен. Не бих го определила дори като неспособен на дълбоки чувства, безотговорен. Любовта му към мен не беше повърхностна, не можеше да се приеме просто като бащинска привичка. Той бе в състояние да страда заради мен повече отколкото заради когото и да било другиго — а нима и аз не бях същата, нима отчаянието, което ме бе връхлетяло веднъж, не се дължеше единствено на отдръпването му, на извърнатия поглед?… Той никога не ме поставяше на второ място, след своите увлечения. Имаше вечери, когато за да ме изпрати до вкъщи, пропускаше случаи от онези, които Уеб наричаше „вързани в кърпа“. Но че иначе бе подвластен на удоволствията си, на непостоянството и леснината, не мога да отрека. Той не разсъждаваше. За всяко нещо се опитваше да намери физиологическо обяснение, което обявяваше за рационално: „Смяташ, че си отвратителна? Спи повечко и пий по-малко.“ Така беше и с неудържимото влечение, което на моменти го тласкаше към някоя жена — през ум не му минаваше нито да го потисне, нито да го извиси до по-сложен трепет. Беше земен човек, но деликатен, изпълнен с разбиране и най-вече много добър.

Влечението към Елза го затормозваше, но не в смисъла, в който би могло да се предположи. Той не си казваше: „Ще изневеря на Ан. Значи я разлюбвам“, а: „Ама че досаден е тоя мерак към Елза! Ще трябва да се справя набързо, иначе ще си навлека усложнения с Ан.“ На всичкото отгоре той обичаше Ан, възхищаваше й се, тя го разнообразяваше от поредицата леконравни и глупавички жени, с каквито бе имал връзки в последните години. Тя задоволяваше и суетата, и сладострастието, и душевността му, понеже го разбираше и му предлагаше отпор на ум и опит, съпоставими с неговите. Дали обаче е осъзнавал сериозността на чувството й, никак не съм сигурна! Възприемаше я като идеалната любовница за него и идеалната майка за мен. Дали си я представяше и като идеалната съпруга с всички произтичащи от това задължения? Едва ли. Убедена съм, че в очите на Сирил и Ан и той, подобно на мен, изглеждаше ненормален в емоционално отношение. Което не му пречеше да води вълнуващ живот, именно понеже го смяташе за обикновен и влагаше цялата си жизненост.