Читать «Мистерията „Миша“» онлайн - страница 238

После се удариха, а от огромната дупка, пробита в леда, изригна и се разрасна гъба от черни и алени пламъци.

— Какво ще стана с антракса, Джон? — попита Валентина, като гледаше огнената топка.

— Пламъци и морска вода — отвърна Джон. — Не можем и да мислим за други, по-пагубни унищожители на спорите.

— Значи, това е?

— Това е. — Смит погледна напред в пилотската кабина. Гърлото му беше продрано от викане, а дробовете му горяха от студа. Щом запасите му с адреналин изгоряха, той внезапно почувства болезнените контузии от ледения водопад миналата нощ. Ставаше все по-трудно да изрича думите. — Ранди, мислиш ли, че можеш да намериш „Хейли“ оттук?

— След като радиостанциите работят, не би трябвало да е такъв проблем.

— Тогава ни заведи обратно до кораба. Някой друг може да събере останалото на Уензди.

— Разбрано!

Смит затръшна страничните врати и се срина с гръб, опрян на пилотските седалки. Без да иска, очите му се затвориха и той само смътно усещаше топлината до себе си: Валентина леко беше опряла глава на рамото му.

52

Остров Възнесение

В южната част на Атлантическия океан беше ранна пролет, но с изгрева пристигна и буря. Призрачно сините, бързо нарастващи светлини на летище „Уайдауейк Фийлд“ проблясваха през воднистата мъгла и дъждът се стичаше от крилете на двата огромни реактивни самолета, които чакаха един до друг на най-изолираната местостоянка от съвместното американско-британско въздушно съоръжение. Единият, „Боинг 747“, носеше ливреята в синьо и бяло на президентската ескадрила; другият, „Илюшин 96“ — съответната символика на Руската федерация.

Светът като цяло не знаеше за присъствието на двата самолета тук, нито пък за срещата между двамата държавни глави, които бяха дошли с тях. Докато въоръжените постове обикаляха подгизналата площадка, на борда на „Еър Форс Едно“ в звукоизолирана, електронно защитена заседателна зала ставаше сблъсък без протоколи и свидетели.

— Признавам, че понякога се налага един президент да лъже своите избиратели — каза хладно Самюел Кастила на слабоватата, аристократична фигура, седнала на конферентната маса срещу него. — Но изобщо не ми харесва да злоупотребявам с тази привилегия. А най не ми харесва да лъжа хората как са загинали членовете на семействата им. Оставя противен вкус в устата ми.

— Какъв друг избор имаме, Самюел? — търпеливо отвърна президентът Потренко. — Да отворим заздравяващата рана от студената война? Да върнем сближаването между нашите народи назад с десетилетия? Да предизвикаме хардлайнерите и от двете страни, които казват, че Съединените щати и Русия са обречени да бъдат вечни врагове?

— Вие изработвате тази линия много лесно, Юри, същото правят моите съветници и Държавният департамент, но дори и да я приема, пак няма да я харесвам.