Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 28

— Ще летиш ли в следващата мисия?

Рийд се усмихна.

— Закъде без мен? Вече съм пристрастен към совалката.

Смит отново вдигна чаша.

— Да пием за благополучен, успешен полет.

След тоста Рийд се обърна към Мегън.

— Никога не си ми разказвала как сте се запознали.

Усмивката й помръкна.

— Със София Ръсел бяхме приятелки от детинство.

— Съжалявам — извини се Рийд. — Чух за смъртта на София, Джон. Ужасно съжалявам.

Смит изслуша как Рийд и Мегън обсъдиха сутрешната тренировка в симулатора и забеляза с каква топлота той се отнася към нея. Запита се дали между тях няма нещо повече от професионални отношения.

„Дори и да има, това не е моя работа.“

Изведнъж усети парене в тила, сякаш някой го наблюдаваше. Небрежно се завъртя на стола си, така че да вижда отражението на цялата стая в прозорците. До количката на сервитьорката стоеше мъж на около четиридесет години, леко пълен, среден на ръст. Главата му беше гладко избръсната и темето му блестеше на светлината. Дори от разстояние Смит можеше да забележи, че мъжът стои с полуотворена уста и гледа право към него.

„Не те познавам, така че защо се интересуваш от мен?“

— Дилън!

Смит махна с ръка в посока на количката. При това движение непознатият опита да се скрие, но неуспешно.

— Очакваш ли някого?

Рийд се обърна.

— Да, това е Адам Трилор, главен медицински експерт на мисията — той махна на непознатия. — Адам!

Смит видя как Трилор неохотно тръгна към тях. Тътреше крака като дете, което викат на масата за вечеря.

— Адам, запознай се с д-р Джон Смит, от Института за медицински изследвания на инфекциозните заболявания към Армията на Съединените щати — каза Рийд.

— Приятно ми е — обади се Смит.

— На мен също — промърмори Трилор с ясно доловими останки от английски акцент.

— Срещали ли сме се преди? — любезно попита Смит.

Не можа да разбере защо учтивият му въпрос накара Трилор да опули яйцевидните си очи.

— О, не мисля. Щях да си спомня — отговори и побърза да се обърне към Рийд: — Остава да минем последния физически тест с екипа. А пък аз трябва да отида на онази среща със Стоун.

Рийд поклати глава.

— Денят на излитане наближава и обстановката става все по-трескава — обясни той на Смит. — Боя се, че ще трябва да ме извиниш. Джон, много се радвам, че те видях. Надявам се, че отсега нататък ще се виждаме по-често.

— Със сигурност.

— Мегън, ще се видим в три часа в биолабораторията.

Смит проследи с поглед двамата мъже, които се преместиха в сепаре в отдалечения край на салона.

— Трилор е малко странен — отбеляза Смит.

„Особено като се има предвид, че иска да обсъжда физически тестове, а не носи със себе си никакви медицински досиета.“

— Да, така е — съгласи се Мегън. — Иначе Адам е сред най-добрите лекари. Дилън го отмъкна от „Бауер-Зермат“. Само че е ексцентричен.

Смит сви рамене.

— Разкажи ми за Дилън. С какво точно се занимава? Спомням си, че беше много стриктен.

— Ако имаш предвид, че е изцяло отдаден на работата си, така е. Но винаги ме мотивира, кара ме да мисля по-интензивно и да работя по-добре.

— Радвам се, че ти се е паднало да работиш с такъв човек. — Смит погледна часовника си. — Трябва да тръгвам.