Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 26

Смит пое дълбоко дъх.

— Дайте ми два дни. Ще ви информирам на всеки дванадесет часа. Ако закъснея с повече от шестдесет минути, това ще означава, че повече няма да се обаждам.

Клайн поклати глава.

— Това е страшен залог, Джон. Не обичам да изпращам хората си само с благословия.

— В момента благословията е единственото, с което разполагаме, сър — сериозно каза Смит. — Има още нещо, което може би ще поискате да съобщите на президента. Преди години спряхме производството на ваксина срещу едра шарка. Сега разполагаме само със сто хиляди ваксини — те са в Института за медицински изследвания на инфекциозните заболявания към Армията на Съединените щати и са предназначени за целите на армията. Не можем да ваксинираме дори малка част от населението — той направи пауза. — Имам още едно по-неприятно предположение: ако някой е откраднал вируса на едрата шарка поради това, че в Русия не може да се достигне стадий две, той иска да го докара при нас, защото тук това е възможно. Значи тук вече са подготвени и очакват куриера. Ако е така и целта е не само да се създаде разновидност мутант, но и тя да се разпространи в страната, ние сме беззащитни. Можем да произведем всички ваксини на света, но никоя от тях няма да бъде ефективна срещу нова разновидност на вариолата.

Клайн прикова поглед върху Смит. Когато заговори, гласът му беше рязък и дрезгав:

— Върви и разбери какъв адски вирус са пуснали руснаците. И то бързо!

ГЛАВА ПЕТА

Токчетата на Мегън отчетливо отекнаха по гладкия бетонен под, когато тя мина през огромния хангар и излезе на дневна светлина. Макар да беше в Хюстън от два месеца, все още не бе свикнала с местния климат. Вече беше април, а въздухът беше влажен. Тя се радваше, че тренировките й няма да продължат чак до лятото.

Новият център за посетители бе притиснат между сградите G-3 и G-4. Мегън мина покрай паркинга с автобуси на НАСА, които караха туристите от главния вход до сградата, и влезе във фоайето. От гредите на тавана висеше макет на совалката в мащаб 1:2. Наоколо се разхождаха групи ученици, които го гледаха със зяпнали уста. Тя ги подмина и се запъти към службата на охраната. Имената на посетителите в НАСА, както и целта на посещението им, бяха въведени в компютър. Мегън се чудеше къде може да открие Джон Смит и в този момент го забеляза да се разхожда под макета на совалката.

— Джон!

Смит се изненада, като чу да го викат по име, но когато видя Мегън, намръщеното му изражение омекна.

— Мегън… така се радвам да те видя отново!

Тя се приближи към него и го хвана за ръка.

— Приличаш ми на човек, който изпълнява мисия — толкова си сериозен. Не ми казвай, че дори не си възнамерявал да ми се обадиш.

Смит се поколеба. Наистина, мисълта за Мегън Олсън му бе дошла на ум, но не беше подготвен да се натъкне на нея случайно.

— Нямаше да се сетя откъде да започна да те търся — чистосърдечно призна той.

— А уж си съобразителен човек — подразни го тя. — Какво те води насам? С групата на президента ли си дошъл?