Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 22

— Полетът в Космоса ще почака — каза Мегън, докато вървяха към тренировъчния лагер. — Сега се нуждая от горещ душ.

— За малко да забравя — обади се Рийд. — Има един човек, когото ми се струва, че познаваш.

Тя се намръщи.

— Не очаквам посещение.

— Това е Джон Смит. Пристигна преди малко.

* * *

Два часа след като „Гълфстрийм“ се издигна от летище „Марко Поло“ във Венеция, пилотът влезе в кабината със съобщение за Смит.

— Ще има ли отговор, сър?

Смит поклати глава.

— Не.

— Промяната в курса от Андрюс към Хюстън ще удължи полета ни с два часа. Ако желаете, можете да поспите.

Смит благодари на пилота, след това се насили да хапне няколко парчета студено месо и плодове от бюфета. Съобщението от Клайн беше кратко. Предвид кървавите събития във Венеция и естеството на материалите, които Данко беше донесъл, Клайн искаше среща на четири очи. Освен това искаше да бъде близо до президента, който в момента беше на посещение в Хюстън, за да окаже подкрепа на космическата програма, в случай че информацията на Смит трябваше веднага да бъде доведена до знанието му.

След като привърши закуската си, Смит подготви своя доклад до Клайн. Нахвърля предложенията си какво да се предприеме по-нататък и изложи аргументите си. Преди да се усети, самолетът вече летеше над Мексиканския залив и приближаваше към полигона на НАСА.

Когато грандиозното съоръжение се появи пред погледа му, Смит внезапно се сети за Мегън Олсън. При мисълта за нея на устните му се появи усмивка. Изведнъж страшно му се прииска да я види отново. След кръвопролитията и смъртта, на които беше станал свидетел през последните двадесет и четири часа, той се нуждаеше от спокойствие, дори само за кратко.

Пилотът приземи самолета и го подкара към зоната за сигурност, където се намираха Въздушни сили едно. Смит слезе по стълбата. Посрещна го въоръжен сержант от въздушната полиция, който го откара в центъра за посетители. В далечината Смит видя трибуните и тълпите от служители на НАСА, които слушаха обръщението на президента. Съмняваше се, че Клайн ще е някъде близо до центъра на внимание.

Сержантът го въведе в малък кабинет, далеч от главните експонати. Вътре имаше само стандартното бюро на правителствен служител и няколко стола. Клайн затвори свръхмодерния лаптоп, на който работеше, и се приближи към Смит.

— Слава Богу, че си жив, Джон.

— Благодаря, сър. Повярвайте ми, споделям чувствата ви.

Клайн никога не преставаше да го изненадва. Тъкмо когато започнеше да му се струва, че шефът на Приют едно има вода с лед вместо кръв във вените си, той проявяваше искрена загриженост за променливото число, което бе изпратил да рискува живота си.

— Президентът ще отпътува след по-малко от час, Джон — уведоми го Клайн. — Кажи ми какво стана, за да имам време да преценя дали да го информирам, или не.

Когато забеляза, че Смит се оглежда из стаята, той добави:

— Тайните служби претърсиха кабинета за подслушвателни устройства. Можеш да говориш спокойно.

За няколко минути Смит разказа с подробности за случилото се от мига, в който бе забелязал Данко на площад „Сан Марко“. Забеляза как Клайн потреперваше, докато му описваше стрелбата. След като спомена за „Биоапарат“, шефът му остана потресен.