Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 21

Мегън се радваше, че работи с такъв професионалист. По време на експериментите Рийд никога не разсейваше колегите си учени с празни приказки. След като отвори посявката, тя продължи да работи сама. Придърпа микроскопа, закрепен за капака на жабката, и пое дълбоко дъх. Започна да разглежда пробата. И преди беше работила с легионната болест; имаше чувството, че се среща със стар приятел.

— Добре, приятелче — каза Мегън на глас. — Да видим дали можеш да действаш, когато тежиш по-малко.

Натисна копчето за включване на видеозаписа и се залови за работа.

* * *

Два часа по-късно Мегън Олсън изплува от космическата лаборатория обратно към средната палуба, където бяха разположени местата за спане, шкафчетата с храна, тоалетните и складовите помещения. Оттам се изкачи по стълбата на летателната палуба, която сега беше пуста, и се придвижи към интеркома.

— Добре, момчета. Пуснете ме да изляза.

Когато налягането на въздуха в симулатора се уравновеси, Мегън се отпусна. След като бе прекарала половин ден в условията на частична безтегловност, усещаше тялото си непоносимо тежко. Това беше чувство, с което Мегън така и не можа да свикне. Трябваше да се увери, че тежи точно 54 килограма, повечето от които отлично тренирана мускулна маса.

Когато налягането достигна необходимата стойност, люкът на командната кабина се отвори. Струята хладен въздух от климатика, който я лъхна на излизане, залепи дрехите за кожата й. Първата й мисъл след тренировка беше винаги една и съща: „Слава Богу, че мога да си взема истински душ.“ На борда на симулатора Мегън се упражняваше в обтриване с кърпа.

„Ако изобщо полетиш, ще свикнеш с обтриванията“ — напомни си тя.

— Справи се много добре.

Дилън Рийд, висок мъж с внушителна външност, около петдесетгодишен, поздрави Мегън на излизане от симулатора.

— Имаме ли разпечатка на резултатите? — попита тя.

— Докато ние с теб си говорим, компютрите тракат.

— Това е третият тест, който правим с легионната болест. Обзалагам се на една вечеря в „Шерлок“, че резултатите ще бъдат същите като при предишните два експеримента: Легионната болест се размножава с бясна бързина дори в условията на слабо приспособяване към гравитацията, които успяхме да създадем. Представи си какво ще стане, когато проведем експериментите в условията на микрогравитация.

— Мислиш ли, че бих заложил срещу теб? — попита Рийд през смях.

Мегън тръгна след него през платформата към асансьора, който ги свали на ниво 0. Когато излезе, тя замълча и се обърна, за да погледне към симулатора. Беше внушителен на светлината на хилядите прожектори.

— Сигурно точно така изглежда и в Космоса — тихо каза Мегън.

— Един ден ще полетиш и сама ще видиш — увери я Рийд.

Гласът на Мегън заглъхна.

— Един ден…

Като член на дублиращия екипаж Мегън знаеше, че вероятността да замине в следващата мисия, насрочена за след седем дни, беше равна на нула. Групата учени на Рийд бяха в отлична форма. Трябваше някой да си счупи крака, за да може тя да го замести.