Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 170

Смит влезе в спалнята и легна гол върху завивките. Затвори очи, нави в съзнанието си своя биологичен часовник — навик, останал от годините служба в армията, отпусна се и потъна в дълъг тъмен тунел. Сякаш се носеше в безтегловност като космонавт, осъден да се носи до безкрайност в открития Космос. После усети, че се е ударил в нещо, стресна се и се събуди, за да открие, че посяга към пистолета на нощната масичка.

Смит отново взе душ и бързо се облече. Тръгна към вратата, но си спомни, че не е проверил съобщенията на секретния си мобилен телефон. Бързо прегледа списъка и намери бележка от Питър Хауъл. Имаше информация за него.

Смит включи компютъра си, пусна програмата за декодиране и свали файла, който Хауъл му бе изпратил. Прочете го и остана зашеметен. След като копира файла, той го записа на сигурно място и изпрати бързо електронно съобщение на мобилния телефон на англичанина: „Добре свършена работа — дори повече от добре. Прибирай се у дома. Пиенето е от мен. Дж. С.“

Когато слънцето изгря, Смит излезе от къщи и подкара по пустите улици до западния вход на Белия дом. Охраната провери в компютъра картата му за самоличност и го пусна да влезе. На портала го пое един морски офицер, който го придружи по тихите коридори на Западното крило до малък претъпкан офис, където го посрещна Натаниъл Клайн. Той се изправи, за да го поздрави. Видът на Клайн стресна Смит. Шефът на Приют едно беше небръснат, а дрехите му изглеждаха сякаш бе спал с тях. Клайн уморено му махна с ръка да седне.

— Свършил си огромна работа, Джон — каза той тихо. — Дължим ти голяма благодарност. Виждам, че си се измъкнал цял и невредим.

— Поочукан и понатъртен, но цял-целеничък, сър.

Измъчената усмивка на Клайн се стопи.

— Още не си чул, нали?

— Какво да съм чул, сър?

Клайн кимна.

— Добре… Това е добре. Информационното затъмнение е пълно — той пое дълбоко дъх. — Преди осем часа Хари Ландън, ръководител мисия в Кейп Канаверал, е съобщил, че има инцидент на борда на „Дискавъри“. След като успял да възстанови връзката, научил, че… че всички членове на екипажа са мъртви, освен един.

Той тъжно погледна Смит и треперенето в гласа издаде мъката му.

— Мегън си отиде, Джон.

Смит усети как тялото му отмалява. Опита се да каже нещо, но не можа да намери подходящите думи. Гласът, който излезе от гърлото му, сякаш не му принадлежеше.

— Какво се е случило, сър? Пожар?

Клайн поклати глава.

— Не. Орбиталният комплекс е функционирал отлично. Но някакъв вирус е проникнал на кораба и е унищожил екипажа.

— Кой е оцелелият?

— Дилън Рийд.

Смит вдигна глава.

— Единственият оцелял? Сигурно ли е?

— Рийд е обиколил целия кораб. Открил е всички. Съжалявам.

Смит и по-рано беше губил хора, застигнати от внезапна, насилствена смърт. Знаеше, че подобна реакция е типична за човек, сблъсквал се със смъртта: в паметта му изникна последната среща с Мегън в кафенето до комплекса на НАСА в Хюстън.

А вече я нямаше. Просто ей-така.

— Ландън и останалите от НАСА си скубят косите — каза Клайн. — Все още не могат да схванат какво се е объркало.