Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 168

Той погледна нещата, които Дрейк бе извадил от раницата.

— А сега да съберем всичко това…

Думите му заглъхнаха.

— Какво има? — попита Ричардсън.

Прайс взе миниатюрния касетофон, огледа кутията отвън и отвори капака.

— Кажи ми, че не е вярно — промърмори той.

— Какво? — настоятелно попита Ричардсън. — Смит го е взел със себе си, като се е надявал да запише самопризнания.

— Може би…

Прайс извади касетата и издърпа едното от двете щифтчета, които я придържаха на мястото й. Прозрението го осени изведнъж.

— А може би не! — лицето му почервеня от гняв. — Знаех си, че съм виждал това нещо и преди! Погледни, Франк.

В дъното на отворилата се дупчица Ричардсън видя миниатюрен предавател.

— Последното чудо на охранителната техника! — изсъска Прайс. — Момчето ти е било измамено! Смит е знаел, че ако нещо се случи и го убият, убиецът му ще вземе раницата. Някой е подслушал всяка наша дума!

— Сержант! — изрева Ричардсън.

Дрейк изскочи от банята с пистолет в ръка. Ричардсън направи няколко крачки към него и му показа разглобения касетофон.

— Кажи ми отново, Смит мъртъв ли е?

Дрейк моментално разпозна предавателя.

— Сър, нямах представа…

— Мъртъв ли е?

— Да, сър!

— Това означава само, че не може да ни каже къде е приемникът — каза Прайс и погледна към Ричардсън. — Вярващ ли си, Франк? Защото молитвата може да се окаже единственото, което ни е останало!

* * *

Вратата на бунгалото се отвори, Ричардсън, Прайс и Дрейк излязоха навън. С бърза крачка се запътиха към колите си.

На петдесет крачки от тях Джон Смит ги наблюдаваше през прозореца на автомобила си.

— Ричардсън, Прайс и Дрейк — каза той по телефона.

— Знам — отговори Клайн. — Познах гласовете им — с изключение на този на Дрейк. Президентът също ги разпозна.

Смит хвърли поглед към уреда за препредаване, поставен отстрани до предната седалка. С негова помощ думите на заговорниците бяха стигнали до Кемп Дейвид.

— Ще потегля след тях, сър.

— Не, Джон. Огледай се.

Смит видя два черни джипа, които заемаха позиция на пътя пред главния вход на паркинга. Други два препречваха изхода от другата страна.

— Кои са те, сър?

— Няма значение. Ще се справят с Ричардсън и Прайс. Стой тихо и кротко, докато всичко свърши, а после бързо се омитай. Очаквам те рано сутринта в Белия дом.

— Сър…

В този миг прозорецът експлодира — един куршум счупи стъклото. Когато още два куршума влетяха в колата, Смит се хвърли по очи на седалката.

* * *

— Нали каза, че е мъртъв! — изкрещя Прайс.

— Ще бъде — мрачно каза Ричардсън. — Влизай в колата. Сержант, този път се погрижи да стане както трябва!

Дрейк не си направи труда да погледне назад. Забеляза колата още на излизане от бунгалото. Автомобилът на Смит стоеше в сянката на няколко дъмпстера — умен ход. Но лекарят беше забравил за луната. Студена и ярка, тя осветяваше вътрешността на колата и ясно очертаваше силуета му. Дрейк произведе първия изстрел, преди още Смит да го е забелязал. Сега сержантът вървеше напред, за да се увери, че изстрелът е бил точен.