Читать «Пактът „Касандра“» онлайн - страница 149

* * *

— Идваш ли, Мегън? — попита Картър, след като и двамата приключиха с докладите си до наземния контрол.

Като маневрираше покрай личните каюти на екипажа, Мегън викна през рамо:

— Да, умирам от глад.

В този момент чуха прещракване в слушалките си.

— „Дискавъри“, тук наземен контрол. Доколкото разбираме, смятате да направите почивка за вечеря.

— Положително, наземен контрол — отговори Картър.

— „Дискавъри“, нашите уреди показват възможно спадане на налягането при въздушната камера на долната палуба. Ще ви бъдем много задължени, ако някой отиде да провери.

В слушалките отекна гласът на Стоун:

— Мегън, Картър, вие сте най-близо.

Картър погледна Мегън. В очите му се четеше молба.

— Наистина съм много гладен!

Мегън влезе в една от каютите и извади изпод възглавниците колода карти. Разкъса целофана, грижливо размеси картите, за да не изтърве нито една, и подаде колодата на Картър.

— Цепи. По-голямата печели.

Картър завъртя очи, посегна към колодата и обърна десетка. Мегън обърна седмица.

Картър се засмя и се насочи към столовата.

— Ще ти оставя малко гарнитура! — извика той.

— Разбира се, благодаря.

— Имаш ли нещо против да свършиш работата, Мегън? — попита Стоун.

Тя въздъхна.

— Всичко е наред. Само се погрижи Картър да не излапа всичките телешки котлети или каквото е там.

— Прието. Ще се видим след малко.

Мегън знаеше, че „след малко“ означава поне един час. Проверката на въздушната камера изискваше да си сложи костюм за излизане в открития Космос.

Тя се улови за ръкохватките и се спусна по стълбата на долната палуба. Зад каргото и оборудването, които совалката носеше, се намираше въздушната камера. Червената светлина над вратата примигваше — сигнал за възможна повреда.

— Всичко е от проклетото захранване — промърмори Мегън и се отдалечи.

* * *

— Виж това.

Картър разкъса пакетче портокалов сок, вдигна го и изстиска малко течност. Сокът образува мехурче и заплува пред Картър. Той го проби със сламка и започна да пие. След няколко секунди течността изчезна.

— Страхотно — отбеляза Стоун. — Ела на рождения ден на сина ми да направиш няколко фокуса.

— Охо, сосът ти се изплъзва! — извика Рандъл Уолъс.

Стоун се обърна и видя, че докато е говорил с Картър, сосът от скариди бе загубил контакт с лъжицата му. Взе една царевична питка и се опита да го хване с нея.

— Чудя се защо се бави Дилън — промърмори Картър с уста, пълна с пилешко месо, което ядеше направо от найлоновото пликче.