Читать «Факторът на Хадес» онлайн - страница 3

В линейката девойката скимтеше от болка при всеки опит да си поеме дъх. Майката попиваше потта по челото на детето си и хлипаше.

Пред спешното отделение една от сестрите я подхвана нежно под ръка.

— Ще направим всичко необходимо, госпожо Пикет.

Убедена съм, че скоро ще е по-добре.

Два часа по-късно от устата на Били Джо Пикет блъвна кръв и тя почина.

* * *

17:12 ч.

Форт Ървин, Барстоу, щата Калифорния

В началото на октомври времето в калифорнийската пустиня бе капризно и непостоянно като заповедите на млад лейтенант, поел първия си взвод. Този път денят се случи ясен и слънчев. В уютния си двуетажен офицерски дом, недалеч от подготвителния новобрански център, Филис Андерсън с ведро настроение се зае да приготвя вечерята. Жегата беше трудно поносима и мъжът й, който от две седмици страдаше от лека настинка, все още не се беше събудил от следобедната си дрямка. Жената се надяваше, че горещината и слънчевите лъчи ще го излекуват веднъж завинаги.

Отвън се чуваше ромоленето на пръскалките за поливане. Сред дългите следобедни сенки цветята бяха разтворили късните си есенни цветове и контрастираха ярко с обкръжаващата ги пустош, чието единствено украшение бяха кактусите и черните базалтови скали.

Филис постави макароните в микровълновата печка. Ослуша се дали мъжът й не слиза по стълбите. Довечера щеше да има нощни учения. Топуркането обаче по-скоро принадлежеше на дъщеря им — Кейт младша, която сигурно бе развълнувана от очертаващото се ходене на кино, докато таткото щеше да работи. Все пак беше петък вечер.

— Кейт, престани! — извика Филис.

Не беше детето. На прага се появи мъжът й, полуоблечен в пустинен камуфлаж. Беше плувнал в пот и стискаше здраво главата си, сякаш се боеше да не експлодира.

— Болница… помощ… — изстена той.

Давейки се пред ужасените очи на Филис, той се строполи върху кухненския под.

Жената замръзна шокирана, но след секунда изхвърча от кухнята с решителността и бързината на войнишка съпруга. Излезе на улицата и без да чука, влетя в съседната врата.

Капитан Пол Новак и жена му Джуди я зяпнаха, когато се появи в трапезарията им.

— Филис! — Новак скочи. — Какво е станало, Филис?

Жената на майора не губеше време в излишни приказки.

— Пол, необходим си ми, да вървим. Джуди, ти също идваш с нас, ще наглеждаш момчетата. Бързо! — След което се обърна и напусна къщата, следвана от капитан Новак с жена си. Когато трябва да се действа, войника не задава въпроси. Оказали се в кухнята на семейство Андерсън, Джуди се ориентира.

— Девет — едно — едно? — Джуди Новак се хвърли към телефона.

— Няма време! — извика Новак.

— В нашата кола! — извика Филис.

Джуди Новак изтича по стълбите към втория етаж, където се намираха децата, чакащи да ги заведат на кино. Филис Андерсън и Новак вдигнаха от пода задъхващият се майор. От носа му течеше кръв. Беше почти изпаднал в безсъзнание и само тихо простенваше поради невъзможността му да говори. Те го замъкнаха към колата.