Читать «Факторът на Хадес» онлайн - страница 6

А сега това объркващо писмо от Бил. Вътрешните му аларми зазвъняха. Същевременно обаче случаят беше любопитен. Усмихна се вътрешно — явно не се бе опитомил достатъчно.

Извика такси. В главата му се зароиха планове. Реши да смени полета си за понеделник през нощта, а след това да се срещне с Грифин. Не можеше да постъпи по друг начин. Бяха преживели толкова много неща заедно. Това означаваше, че щеше да закъснее с един ден за работа. Естествено генерал Кайлбургер — управляващият ААМИИЗИБ — щеше да побеснее. Командващия службата му, меко казано, смяташе свободомислието му за нетърпимо. Голяма работа!

Предния ден успя да си поговори малко със София — колко щастлив бе да чуе гласа й. За съжаление по средата на разговора им я извикаха по спешност в лабораторията заради някакъв нов вирус, появил се в Калифорния. Това бе за добро — нямаше да се учуди, ако тя потъне за шестнайсет-осемнайсет часа в работата си и дори да остане в лабораторията чак до утре сутринта. Е, тогава може би щяха да успеят да закусят заедно. Смит въздъхна разочаровано. Единственото успокоение бе, че сигурно ще е прекалено заета, за да се разтревожи за него.

Другият вариант бе да й остави съобщение на телефонния секретар. Тогава София щеше да предупреди генерал Кайлбургер или пък щеше да прецени, че е излишно — важното бе да не се тревожи.

Нещата дойдоха по местата си. Вместо да излети от Лондон утре сутринта, щеше да вземе нощния полет. Разликата бе само няколко часа, но за него те бяха от значение. Така щеше да успее да присъства на презентацията на Том Шерингам — ръководителя на изследванията в Американския център за микробиологични изследвания във Вашингтон — относно потенциална ваксина срещу ханта-вирусите. И не само това, щеше да стисне ръката на учения и да се присъедини към партито. Разбира се, по-късно двамата щяха да се отделят и да споделят някои подробности, които все още не бяха готови за публикация. Надяваше се да получи покана за лабораторията в Портън Даун за утре сутринта преди нощния си полет.

Доволен от себе си, Смит прескочи една локва и влезе в очакващото го такси.

Но едва настанил се на удобната седалка, доволната му усмивка се изпари. Извади и отново прочете писмото на Грифин. Търсеше някакъв намек. Замислено сви вежди и се опита да си припомни нещо през изминалите години, което би могло да накара Бил така неочаквано да се свърже с него.

Ако се нуждаеше от научна помощ, за него не бе проблем да използва правителствените канали. Сега Бил работеше като специален агент към ФБР. Както всеки друг той можеше да поиска съдействие от Смит чрез командващия ААМИИЗИБ. От друга страна, ако срещата имаше личен характер, нямаше да съществува тази тайнственост. В хотела щеше да го очаква само телефонно съобщение от Бил заедно с номер, на който да го намери.