Читать «Факторът на Хадес» онлайн - страница 2

Лекарят пое дълбоко въздух. Вмъкна се в патрулката, провери пулса, преслуша гърдите. Излезе навън и промълви:

— Мъртъв е.

— Не е възможно! — провикна се по-възрастното ченге.

— Почти не сме докосвали кучия син. Не могат да обвинят нас!

* * *

Тъй като беше замесена полицията, само четири часа по-късно тялото на бездомния Марио Дъблин лежеше върху масата за аутопсии в мазето на болницата.

Медицинският експерт тъкмо се канеше да направи първия разрез, когато двойните врати на залата се разтвориха с трясък.

— Уолтър, не го отваряй!

Доктор Уолтър Пекджик се обърна учудено:

— Какъв е проблемът, Анди?

— Може би никакъв — нервно отвърна доктор Андрю Уилкс, — но кръвта в колата ме плаши до смърт. Синдромът на острото респираторно увреждане не причинява кръвоизлив от устата. Такова кръвотечение съм виждал само веднъж, и то когато служих в Корпуса на мира в Африка. У този тип намерихме документ, че е ветеран. Може би е бил в Сомалия или някъде другаде из Африка.

Доктор Пекджик погледна отново мъртвеца, когото се готвеше да разреже. След това решително върна скалпела при другите инструменти.

— По-добре да се обадим на шефа.

— Както и на отдела по инфекциозни болести — добави д-р Уилкс.

Д-р Пекджик мълчаливо се съгласи — в очите му се четеше неприкрит страх.

* * *

19:55 ч.

Атланта, щата Джорджия

Събрани в просторната зала на колежа, родители, приятели и близки представляваха внимателна и тиха публика. На сцената, пред декорите на ресторант от пиесата на Уилям Индж „Автобусна спирка“, стоеше красива тийнейджърка. Движенията й бяха несръчни. Говореше сковано — твърде необичайно за иначе самоуверената гимназистка.

Това ни най-малко не притесняваше майка й, седнала на първия ред. Бе облечена в сребристосива рокля, която би била по-подходяща за венчавка или сватба. Гледаше възторжено любимата си щерка и щом репликите й свършиха, ръкопляскането й отекна ясно сред учтивите аплодисменти.

След падането на завесата, тя се изправи на крака и още по-ентусиазирано запляска с ръце. Бе завършило последното представление от тазгодишния училищен театрален фестивал. Иззад сцената заизлизаха участниците, за да се присъединят към родителите и гаджетата си. От лицата им струеше гордост и нетърпение. Всички предвкусваха купона, който щеше да продължи до късно през нощта.

— Бих желала татко ти да беше тук, за да те види, Били Джо — каза щастливата майка, докато красавицата на класа се качваше в колата.

— И аз мамо. Да се прибираме в къщи.

— В къщи? — обърка се майка й.

— Искам да си почина малко. После ще се преоблека за празненството. Така става ли?

— Изглеждаш зле — огледа я загрижено. Дъщеря й кашляше вече втора седмица, но бе настояла да участва в представлението.

— Най-обикновена настинка, мамо — раздразнено отсече момичето.

Когато наближиха къщата, Били Джо вече се държеше за главата и простенваше. По бузите й бяха избили червени петна. Ужасена, майката се втурна вътре и набра девет-едно-едно. От полицията й казаха да остави болната в колата на топло. Докторът пристигна след три минути.