Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 31

Към обяд, когато Дейвид заедно с дърводелците проверяваше подпорите на преградните стени, затворниците, които работеха навън, го извикаха. Още докато излизаше от сградата, той забеляза, че по улицата се движеше официална карета, която идваше към строежа.

Опакован в шинел и мушама, кочияшът спря колата до сградата и слезе да отвори вратата. От каретата се показа Франсис Гринуей, последван от губернатора. С жестове, които издаваха притеснението му от това, дали губернатор Маккуайър ще открие нещо нередно, архитектът представи Дейвид.

— А, да, инженерът — каза губернаторът, докосвайки шапката си за поздрав, когато Дейвид се поклони. — Лейтенант Бетун даде високи препоръки за вас, г-н Керък.

— Безкрайно съм му благодарен, ваше превъзходителство, защото работата тук ми харесва. Надявам се, че лейтенантът е добре.

— И аз се надявам, — отвърна губернатор Маккуайър. — Само няколко дни са минали, откакто замина за Индия, а вече чувствам силно липсата му.

Притеснен, архитектът придружи губернатора в сградата и Дейвид ги последва. Вътре губернатор Маккуайър се спря и огледа работниците.

— Като че ли са много хората, които помагат на дърводелците — отбеляза той. — Защо тук те са повече, отколкото на другите строежи?

Обезпокоен, Франсис се заоглежда наоколо.

— Веднага ще бъдат изпратени обратно в казармите, ваше превъзходителство.

— Не съм казвал да правиш това — каза губернаторът раздразнено. — Просто попитах защо тук те са повече, отколкото другаде.

Докато архитектът търсеше думи да отговори, Дейвид обясни.

— Дърводелците работят по-бързо, ако имат помощници. Освен това, младите учат занаят, което ще им даде възможност да се усъвършенстват и да бъдат от по-голяма полза за обществото.

— Това наистина е така — съгласи се охотно губернаторът. — Напълно одобрявам идеята, защото тя е от полза за всички.

Той се обърна към Гринуей.

— Ще трябва да я приложим на всичките ни обекти.

— Разбира се, незабавно ще го направим, ваше превъзходителство — отговори разсеяно архитектът, като единствената му тревога бе да види реакцията на губернатора по отношение на строежа.

Той посочи към кофража на вътрешните стени.

— Обикновено вътрешните прегради се завършват изцяло, преди да се направят и окачат вратите. В Сидней обаче имахме свободни майстори, които поради липса на друга работа, се занимаваха с дърводелство, ето защо реших да ги изпратя тук.

— Много добре, много добре — отбеляза одобрително губернатор Маккуайър. — По този начин работниците могат да бъдат използвани най-добре, а именно това ви повтарям непрекъснато. Идеята е много добра.

Той млъкна, като премести погледа си от Франсис към Дейвид, очевидно досещайки се за източника на предложението.

— Всъщност идеята е изключително добра — добави сухо той, сетне посочи към дюшемето. — От какво дърво е?

Архитектът отговори, докато двамата с губернатора се разхождаха из сградата в посока към стълбата за втория етаж. Дейвид отиде с тях горе, където Франсис показваше и обясняваше отделни моменти от работата. След като обиколиха втория етаж, те се спуснаха надолу по стълбата. Губернатор Маккуайър се огледа още веднъж и напусна сградата.