Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 30

— Това е една от причините да съм тук — призна Франсис. — Трябва да бъдеш сигурен, че не намирам голямо удоволствие да яздя дотук в такова време, но негово превъзходителство идва всеки ден на строежа на черквата и ми се кара непрекъснато, така че днес реших да дойда тук.

— Какъв е проблемът с черквата? — попита Дейвид.

— Работата просто върви по-бавно, отколкото му се иска на губернатора — отговори мрачно Франсис. — Въпреки че се ползва с реноме на мек и снизходителен човек, той понякога може да бъде доста злъчен. Заяви ми, че не бил срещал в живота си дори ефрейтор от пехотата, който да не знае повече от мен как да организира работата. Аз съм професионалист и не съм свикнал да търпя подобни обиди.

Когато влязоха вътре, архитектът изведнъж се развесели, докато разглеждаше наоколо.

— Завършили сте изцяло подреждането на напречните греди! И голяма част от стойките на вътрешните прегради са сложени! — възкликна той.

— Да, скоро ще засиля някои от дърводелците да довършат останалите дюшемета, а на други ще възложа да приключват вратите.

— Да приключват вратите!? Преди да бъдат завършени вътрешните прегради? Все едно, да се впряга каруцата пред коня.

— Наистина вътрешните прегради обикновено се правят преди вратите, но не виждам причина, защо да не приключим с вратите. От това, което ми каза за другия обект, разбирам, че в момента няма нужда от дърводелци. Защо не ги използваш за някаква друга работа? Например биха могли да направят и да качат вратите.

Ниският и набит мъж поглади рядката си брада и се замисли, после се съгласи, че идеята си има своите предимства. Двамата мъже се качиха на горния етаж, където Франсис погледна в тетрадката със сроковете и отново отбеляза с удоволствие, колко много работа е свършена.

Дейвид обясни, че до известна степен, напредъкът се дължи на допълнителните общи работници, които бяха останали при него. Освен това, голяма част от по-младите затворници работят с майсторите, като допълнителни помагачи, и по този начин се възползват от възможността да научат занаят, който би им осигурил едно по-добро бъдеще.

Франсис кимна разсеяно, мислейки си нещо друго.

— Обикновено правя всичко възможно да избегна посещението на губернатора, преди даден строеж да е свършен — каза той, — защото негово превъзходителство е доволен от видяното, само когато сградата е завършена напълно. Но този строеж съвсем скоро ще навакса изоставането, което е изключително благоприятно развитие на нещата, и си мисля, да го поканя да дойде тук.

Напълно безразличен към губернаторската визита, Дейвид повдигна рамене и отговори нещо неопределено. Франсис продължи да размишлява върху идеята, докато слизаха надолу, като се оглеждаше наоколо. Малко по-късно, той възседна коня си и си тръгна под плющенето на дъжда, а Дейвид отново се залови за работа.

На следващия ден времето се задържа мразовито, като суграшицата се примеси с дъжд, а около сградата виеше силен, вледеняващо студен вятър.