Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 24

— Забъркай си я сам, стара свиня такава — ръмжеше той. — Ако чуя още една дума от мръсната ти уста, ще усетиш вкуса на ей този юмрук!

Зидарят изплашено отстъпи назад, после се успокои, когато зад гърба на Краули видя да се приближава Дейвид. Краули се обърна, за да погледне и той. Дейвид го сграбчи за китката и изви ръката му зад гърба, издърпвайки я силно и рязко. Мъжът изрева от болка и се повдигна на пръсти, опитвайки се да облекчи напрежението в раменната става. Докато Краули се олюляваше, Дейвид го ритна отзад така, че затворникът падна на коленете си пред кофата с хоросан. Дейвид изви ръката му още по-нагоре, хвана го за врата и напъха главата му в сместа. Краули се замята неистово, като за малко не преобърна хоросана, по чиято повърхност започнаха да се появяват огромни мехури и да се пукат шумно.

Поглеждайки към чирака, Дейвид му направи знак с глава, посочвайки към една кофа с вода. Докато мъжът я преместваше по-близо, Дейвид изтегли рязко главата на Краули от хоросана и я натика във водата. Затворникът плюеше и се даваше, като плискаше с вода лицето си и чистеше очите си. Сетне скочи на крака с вдигнати юмруци и със сплъстена коса, цялата покрита с хоросан, който се стичаше надолу по изкривеното му от злоба лице.

Дейвид го подкани.

— Е, добре, Краули, хайде — каза му той спокойно, — ако искаш да се биеш, давай!

С настървени очи Краули за малко да започне, но сетне премисли и се отдръпна, скърцайки със зъби.

Дейвид му посочи към хоросана.

— Цял ден се занимаваш с тая работа, трябва вече да знаеш как става. Вземи да сгъстиш сместа, преди да е започнала да се втвърдява. И ако имаш поне малко акъл в главата, оттук нататък ще си гледаш работата и повече няма да създаваш никакви главоболия.

Краули грабна кофата и закрачи ядосано нататък. Зидарят и помощникът му се усмихнаха признателно на Дейвид. Останалите мъже, които бяха наблюдавали сцената, се върнаха отново към заниманията си, а Хинтън, който беше сред тях, изкриви грозната си физиономия в гримаса на омраза.

Франсис, който гледаше през отвора на един прозорец, поклати мрачно и заканително глава, обърна се и изчезна навътре.

Дейвид си даде сметка, че архитектът беше прав, когато му казваше да остави на коменданта дисциплината, и така правеха повечето надзиратели. Но Керък беше видял напоената с кръв и покрита с малки късчета човешка плът земя в двора на казармата пред скования дървен триъгълник, на който бичуваха провинилите се. Самият той можеше да убива, но да предава хора, които да бъдат наказани със смърт, дори и такива като Хинтън и Краули, означаваше да извърши нещо, което нямаше да може да понесе.

Като премина откъм другата страна на струпания дървен материал, близо до мястото, където режеха трупите, далеч от погледите на работниците, Дейвид разрови с крак дървените парчета и им хвърли един поглед. Забеляза къса и тежка цепеница, дебела в единия край и заострена в другия. Беше достатъчно къса, за да я скрие под палтото си. Той я взе и я пъхна под дрехата си с пълната увереност, че в крайна сметка тя ще му потрябва в някоя тъмна нощ.