Читать «Птиците свиват гнезда» онлайн - страница 23

Всичко това стана много бързо, само няколко секунди, след като Хинтън изпусна дъските. Мъжете гледаха объркано, а сетне, когато Дейвид хвърли поглед наоколо, забързано подновиха заниманията си. Затворникът, който помагаше на Хинтън да носи дъските, започна да ги подрежда, но Дейвид му направи знак с ръка.

— Остави това и започни да работиш с онези там — каза му той и ги посочи с пръст.

Човекът се отдалечи от дъските, а Дейвид се приближи до Хинтън и се надвеси над него.

— Днес ти сам ще пренасяш дъските — рече той спокойно, — и оттук насетне ще ти се наложи да работиш. Пропука ли се само една-единствена дъска, ако решиш да ги хвърляш пак насам-натам, ще ти счупя главата с нея! Ясно ли ти е?

Без да отговори, Хинтън се заизправя, опирайки се на ръцете и коленете си. Дейвид го ритна в корема и Хинтън изврещя от болка, като се затъркаля в посока към дъските. Дейвид отново се надвеси над него:

— Попитах те, дали си наясно — каза му той със същия спокоен тон.

По яркочервения белег на лицето му се стичаше кръв и грубите му черти излъчваха гняв и възмущение, а белезникавите му очи гледаха страшно.

— Да, разбрах — изхриптя мрачно той, а гласът му трепереше.

Като почти ревеше от ярост, Хинтън започна да подрежда дъските. Франсис беше пристигнал току-що и хвърли тревожен поглед наоколо и Дейвид му обясни какво се бе случило. Архитектът поклати глава, тъй като не беше много сигурен, дали Дейвид е постъпил правилно.

— Комендантът е този, който най-добре може да се справя с всички проблеми, свързани с дисциплината — каза той на Дейвид. — Но в края на краищата, това си е ваша работа. Смея обаче да си позволя да ви посъветвам да си държите очите отворени на четири.

Дейвид вече си беше помислил за това, само кимна с глава и си тръгна, а Франсис влезе вътре. Работниците сновяха живо насам-натам и Дейвид работеше заедно с тях, за да им покаже, че е готов да върши всичко, което изисква от самите тях.

Тъй като носенето на каменните плочи за покрива нагоре по паянтовата стълба беше изтощителна и опасна работа, то всички работници гледаха да я избягват. Дейвид носеше върху рамото си товара от плоските и тежки каменни плочи и всеки път, когато се връщаше надолу по стълбата, се оглеждаше наоколо, за да се убеди, че майсторите имат достатъчно материал под ръка. Когато видя, че имат достатъчно за целия ден, Дейвид започна да влачи трупи към мястото, където ги режеха.

Докато Дейвид следеше как напредва работата и същевременно помагаше, времето минаваше неусетно. Следващият проблем възникна следобеда, когато той дочу от единия край на сградата някаква караница и отиде да види какво става. Краули, чиято задача беше да бърка хоросан, се караше със зидаря, който твърдеше, че сместа е рядка.

Раздразнен от непознатото за него чувство да се труди в продължение на часове, мускулестият Краули заби юмрук в сбръчканото лице на възрастния човек.