Читать «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син» онлайн - страница 3

На сутринта той пак отишъл на лов. Излязъл змеят и пак подучил жената да се престори на болна и да каже на мъжа си, че само черният дроб на дивия елен ще я излекува.

— Той ще отиде на лов за дивия елен, ще намери там смъртта си и ние ще се отървем от него.

Върнал се мъжът от лов и пак заварил жена си да пъшка.

— Какво ти е? — попитал я той.

— Донеси ми черния дроб на дивия елен. Ако ми го донесеш, ще оздравея, инак ще умра — казала жена му.

Тръгнал мъжът на лов за дивия елен.

Вървял, що вървял, стигнал до една планина. Пред планината имало ливада, а на ливадата дванадесет косачи косят трева, без да изправят снага.

— Мир вам! — извикал им момъкът. Косачите не отговорили.

Извикал им втори път:

— Мир вам!

Само един от тях му отвърнал:

— Какъв ти мир! Ако не изкосим всичката трева от тази ливада и не струпаме три купи сено до вечерта, ще дойде еленът и ще погуби и изяде всички ни.

— Елате при мене! — казал момъкът.

Те се приближили, а той ги накарал да седнат и почнал да ги разпитва как и от коя страна идва еленът. Като научил всичко, момъкът взел косата на един от косачите, окосил цялата ливада, струпал три купи сено — едната там, отдето щял да дойде еленът, втората — по средата на ливадата, а третата — в края, и сам се скрил под третата купа.

Появил се еленът. Изял той едната купа, после втората и се приближил към третата.

Скочил тогава момъкът, пуснал стрела и го повалил.

Одрали елена и го изтърбушили. Извадил момъкът черния му дроб и се отправил към къщи.

А жена му и змеят седят и се радват: мислят си — жив вече той няма да се върне оттам!

Изведнъж чуват: той чука на вратата!

Змеят се скрил, а жената отворила вратата. Влязъл мъжът, сварил черния дроб на елена, дал го на жена си и тя оздравяла.

На сутринта той пак отишъл на лов, а змеят казал на жената:

— Престори се още веднъж на болна, а като те попита какво ти е, кажи му, че само жива вода може да те излекува. Той ще отиде за вода, а оттам вече жив няма да се върне.

Дошъл си мъжът вечерта в къщи и заварил жена си пак болна.

— Какво ти е? — попитал я той.

— Ох — казала жена му, — ако ми донесеш жива вода, ще оздравея, инак ще умра.

Тръгнал той да търси жива вода и по пътя си срещнал един кон. А конят бил вълшебен и продумал на момъка:

— Няма да намериш жива вода без мене. Възседни ме, аз ще те отнеса. Зарадвал се момъкът и се метнал на коня.

Яздил, яздил, най-сетне стигнал до една скала. Гледа — разтворила се скалата и пак се затворила. Конят казал:

— Когато скалата пак се разтвори, шибни ме три пъти, но така, че три ивици кожа да одереш от мене!

Щом се разтворила скалата, момъкът шибнал коня три пъти и той полетял през скалата — само опашката му останала в скалата.

Продължили нататък. Гледат — пред тях гори огромен огън, не могат да го преминат, нито да го заобиколят.

Конят казал:

— Шибни ме от другата страна, но така, че три ивици кожа да ми одереш.

Шибнал го момъкът, а конят се издигнал нагоре и прелетял над огъня.

Стигнали до мястото, където извирала живата вода.

Разседлал момъкът коня и го пуснал да пасе. После се приближил до живата вода, измил се, напил се, полегнал да си почине и заспал.