Читать «Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син» онлайн - страница 2

— Снеми този казан от огъня.

Приближил се той, грабнал казана и в миг го свалил от огъня.

Разбрали братята, че момъкът е силен и те не могат да го надвият, и решили да живеят в дружба с него. Ала не могли да издържат дълго така, почнали да се карат с него за нещо и се сбили. Избил воденичарският син осемте змея, а деветият, който бил куц, се скрил в една яма и така оцелял.

Целият имот на змейовете останал на младите и те заживели в любов и съгласие.

Веднъж, наскоро след това, момъкът поискал да отиде на лов и казал на жена си:

— Внимавай, докато не почукам три пъти, не отваряй вратата, за да не се вмъкне някой неканен.

А куцият змей чул всичко.

Отишъл мъжът на лов, змеят излязъл от ямата, приближил се дебнешком до вратата и почукал, както казал мъжът — три пъти.

Разбрала все пак жената, че това не е нейният мъж и не отворила вратата.

Змеят почнал да й се моли:

— Обичам те. Щом не искаш да ми отвориш вратата, пъхни поне малкото си пръстче през разтрога. Ще го целуна и ще си отида.

Пъхнала тя малкото си пръстче в разтрога, а змеят изведнъж го захапал. Изпищяла царската дъщеря от болка.

— Отвори вратата — извикал змеят, — инак ще ти отхапя пръста. Не издържала тя и отворила. Змеят влязъл.

Надвечер момъкът се върнал. Почукал три пъти и жена му го пуснала да влезе чак когато змеят успял да се скрие. На сутринта мъжът пак тръгнал на лов.

Останали сами куцият змей и царската дъщеря и змеят казал:

— Трябва да го погубим!

— Как ще го погубим? — попитала тя.

Змеят я подучил:

— Когато се върне, престори се на болна. Той ще те попита какво ти е и с какво може да ти помогне, а ти кажи, че в гората има един див глиган и само неговият черен дроб ще те излекува. „Ако ми донесеш черния му дроб, ще оздравея, инак ще умра!“ Той ще отиде на лов за глигана и ще загине. Така ще се отървем от него.

Мъжът се завърнал от лов. Влязъл в къщи и що да види — жена му лежи, пъшка, ще умре.

— Какво ти е? — попитал я той.

Царската дъщеря му казала:

— Чувала съм за един див глиган. Ако ми донесеш черния му дроб, ще оздравея, инак ще умра!

Глиганът живеел в гората под един дъб.

Отишъл момъкът, покатерил се на дъба и зачакал. Подушил глиганът миризмата на човек, спуснал се към дъба и видял, че на дървото има някой.

Засилил се глиганът, устремил се към дъба, забил бивниците си в стъблото му и го прерязал наполовина. Нахвърлил се втори път, но не улучил, от ярост забил бивниците си в корените и не можел да мръдне.

Спуснал се момъкът на един по-долен клон, мушнал глигана със сабята си. Почнал да го боде и да го дразни, за да се увери, че колкото и да се дърпа глиганът, няма да може да извади бивниците си.

Скочил тогава момъкът на земята, замахнал със сабята си и отрязал главата на глигана. Сетне разсякъл тялото му на две, извадил черния му дроб и си тръгнал.

Стигнал до къщата си и почукал. А жена му и змеят не се и надявали да го видят.

Чули те тропането му и скочили. Змеят се скрил, а жената отворила на мъжа си.

Сварил мъжът черния дроб на глигана, дал от него на жена си и тя оздравяла.