Читать «Приказка за големия гладник» онлайн - страница 3
неизвестен Автор
Вървели, колкото вървели, гледат — друг змей носи планина, два пъти по-голяма от тази, която носел първият змей.
— Къде бързаш, приятелю, и защо мъкнеш тази планина, когато на мене и колчанът ми тежи? — казал Злочестника.
— Отивам да изпитам силата на Злочестника гладник, който живее у царя.
Грабнал Злочестника планината, засилил се и я запратил през две планини.
— Брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал той змея.
— Брат — отговорил змеят.
Побратимили се те и тръгнали заедно.
Вървели, що вървели, гледат — още един змей носи планина, два пъти по-голяма от тази, която носел вторият змей. Злочестника го попитал:
— Стой, приятелю, защо мъкнеш такава тежест? Аз вървя с празни ръце и толкова съм уморен, че съм готов да си снема колчана.
— Искам да изпитам силата на Злочестника, който живее при царя. Казват, че бил много силен — отвърнал змеят.
— Няма защо да ходиш далеко — казал Злочестника, грабнал от него планината, засилил се и я хвърлил през една висока планина.
— Брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал го той.
— Брат — отговорил змеят.
Побратимили се и четиримата тръгнали заедно.
Вървели, вървели, много ли, малко ли, но стигнали до владенията на Белия змей. Навлезли в гората. Нямали нито храна, нито огън. Тогава Злочестника казал:
— Идете и намерете отнякъде хляб и дърва.
А змейовете се боели, от страх просто треперели.
— Ако ще и да умрем от глад, но няма да отидем при Белия змей — заявили те.
— Добре, тогава ще отида сам — казал Злочестника и тръгнал.
Вървял, колкото вървял, гледа — в далечината дим. Запътил се той към дима. Стигнал до една къща, а насреща му — майката на Белия змей. Злочестника й казал:
— Майко, в името на всички майки и деца ти се моля, дай ми хляб и огън, гладен съм.
— Кой си ти? — попитала го майката на Белия змей. — Тук птичка не смее да прехвръкне, всички се страхуват от моя син. Как си се осмелил да дойдеш тук? Бягай по-скоро и се спасявай, докато не е дошъл змеят от лов, ще те изяде.
— Накъде ходи той на лов? — попитал я Злочестника. Посочила му бабичката накъде ходи на лов змеят и добавила:
— Ако успееш да преминеш реката, ще останеш жив, не успееш ли, няма да се спасиш от змея.
Тръгнал Злочестника право нататък, където ходел на лов Белия змей. Гледа — връща се от лов Белия змей на кон. На едното му рамо виси елен, а на другото — цял явор. Язди и мърмори нещо под носа си. Скрил се Злочестника под моста и изведнъж, като се подал напред, извикал:
— Хей!
Конят се изплашил и сякаш замръзнал на място. Разсърдил се змеят. Подканил коня да върви, но конят не искал да пристъпи, боял се.
— Ах, ти, безделнико такъв! — креснал змеят. — От какво се плашиш? Аз и Злочестника, който живее при царя, мога да убия, без да ми мигне окото!
— Да видим как ще го убиеш. Аз съм Злочестника! — извикал тогаз Злочестника и изскочил изпод моста.
Счепкали се двамата. Поборили се малко, па като грабнал Злочестника змея, издигнал го, тръшнал го на земята и го убил. Вързал го тогава за коня и го откарал при бабичката.
— Е, погледни колко е силен твоят змей! — рекъл й той.