Читать «Приказка за големия гладник» онлайн - страница 6

— Кой си ти, смели юначе? Ако Човека желязо те види, няма живот за тебе!

Гледа тя — върви той из стаята, а по стъпките му рози цъфтят. Харесала го хубавицата, но се страхувала, че Човека желязо ще погуби и двамата.

Но добрата бабичка била научила момъка да помоли хубавицата да узнае от Човека желязо къде се крие силата му и какво може да го убие.

— Кажи ми, къде се крие силата му и как да го убия? — попитал Злочестника.

— Не зная — отвърнала хубавицата, — на никого не е казал.

— Опитай се да научиш — помолил я момъкът.

— Добре — съгласила се хубавицата, — ти се скрий, а аз сама ще измисля какво да правя.

Върнал се по пладне Човека желязо, а хубавицата се спуснала към него, почнала да го милва и прегръща и да го пита:

— Кажи ми, скъпи мой, колко врагове имаме? Страхувам се за тебе, животът ти е вечно в опасност. Кажи ми какво те заплашва, за да мога и аз по-добре да те пазя.

Човека желязо й казал:

— Не бой се, мене могат да ме убият само с моя брадва, и то с удар под мишницата. Инак вечно ще живея и няма да умра.

Отишъл пак Човека желязо на небето да се моли. Дала хубавицата две брадви на Злочестника, приготвил се той и зачакал.

След малко Човека желязо се върнал. Вчепкали се двамата и почнали да се борят. Дълго се борили, пот като река течала от двамата. Все пак Злочестника успял да удари Човека желязо с брадвата под мишницата. Счупила се брадвата — не могла да разсече Човека желязо. Грабнал тогава Злочестника втората брадва, замахнал с всичка сила и убил Човека желязо.

Влязъл Злочестника в кулата и заживял с хубавицата безгрижно. Не излизали никъде, не я оставял никога сама.

Научил царят на града, че Човека желязо е убит и че друг е взел хубавицата. Събрал той всичките си придворни воини и им заповядал:

— На всяка цена ми доведете хубавицата!

— Няма да можем да надвием Злочестника, който уби Човека желязо — отвърнали му те. — Ще го победим може би с хитрост, но не и със сила.

Дошла при царя една бабичка и му казала:

— Царю честити, заповядай да ме вържат за една дъска и да ме хвърлят в морето, аз ще доведа хубавицата!

Зарадвал се царят. Завързали бабичката за една дъска и я пуснали в — морето.

Заплавала тя към кулата и почнала да вика:

— Помощ, помощ, потъвам, спасете ме!

Погледнал Злочестника от кулата, видял, че в морето се дави бабичка, и казал на жена си:

— Ще отида да извадя горката бабичка.

— Недей, остави я — помолила се жена му, — страхувам се да не ни напакости.

— Какво може да ни напакости една нещастна бабичка — отговорил Злочестника, — ще отида да я извадя.

— Внимавай, зло ще ни сполети, да не ме обвиняваш после — повторила жена му.

Не я послушал Злочестника, измъкнал от морето бабичката и я довел в кулата.

Почнала бабичката да им прислужва, чудела се как да им угоди.

Веднъж тя приготвила приспивателно и го сипала във виното. Сложила на мъжа и жената да обядват. На себе си наливала чисто вино, а на младоженците — с приспивателно. Заспали и двамата като мъртви.

А тази бабичка била магьосница. Тя знаела, че на темето на Злочестника растат три кози косъма и че той ще умре само ако някой ги изскубне.