Читать «Приказка за големия гладник» онлайн - страница 2
неизвестен Автор
Донесли му две стомни — по двадесет ведра едната, но той ги чукнал една в друга и ги стрил на прах.
— Какво, да не би да съм дете! — извикал той. — Мене ме е срам да нося тези стомнички, дайте ми други, по-големи!
Донесли му два огромни казана. Чукнал ги той един в друг и ги стрил на прах.
Домъкнали му два меха от биволска кожа, по хиляда ведра единият. Метнал ги Злочестника на рамо и тръгнал за жива вода.
Видели го двата бивола, спуснали се към него — още малко и ще го смажат. Хванал ги Злочестника за рогата и навел главите им към земята.
После изтръгнал цял явор и направил от него ярем за биволите. Извил две други дървета, завързал с тях напълнените с жива вода мехове и накарал биволите да ги влачат след себе си. Съобщили на царя:
— Злочестника се върна жив и здрав. Впрегнал е биволите и с тях е докарал жива вода.
Погледнал царят биволите и едва не се пръснал от яд.
— Аз едва изхранвам този Злочестник, а сега и биволите ли да храня? Кажете му да ги пусне!
Свалил Злочестника ярема от биволите, ударил ги веднъж-дваж с тояга по слабините и ги пуснал.
— Вървете си и си живейте на воля.
А царят продължил да мисли къде да изпрати Злочестника и как да го погуби.
Имало на едно място нива. Тя била на Илия Гръмовержец. Нивата била голяма — сто дни работа имало на нея. Заградена била с ограда, а вътре — цялата засята с пшеница. Царят заповядал на Злочестника:
— Откарай моето стадо овце да попасе в нивата на Гръмовержец Илия.
Подкарал Злочестника овцете към нивата. Пуснал ги вътре, а сам легнал и заспал.
Погледнал Илия и що да види — плъзнали из нивата му овце и пасат ли, пасат житото. Пратил той градушка. Заудрял град, всички клони на буките окършил, избил цялото стадо. Само една овца се скрила под един храст и така се спасила.
А Злочестника гладник спи и хич не иска да знае.
Гърми, трещи Илия, не може да разбуди гладника. Разсърдил се той, слязъл на земята, нахвърлил се върху гладника и го притиснал към земята.
Чак тогава се събудил Злочестника, сграбчил Илия, тръшнал го на земята и седнал отгоре му.
— Пусни ме! — помолил се Илия.
Гладникът не го пущал.
— Пусни ме! — повторил Илия.
— Ще те пусна, ако ме благословиш да не ям толкова — казал Злочестника гладник.
Благословил тогава Илия Злочестника да се насища с половин хляб, половин кило месо и половин кана вино. Злочестника пуснал Илия.
Сега вече той можел да иде при баща си и майка си — не се страхувал, че ще ги подяде.
Отишъл, поживял при тях, ала му станало скучно в къщи. Дощяло се на момъка да отиде да повоюва, силата си да изпита.
Речено-сторено. Тръгнал той. Вървял, що вървял, изминал това царство и навлязъл в друго.
Гледа — насреща му иде змей и носи цяла планина, като че ли топка държи в ръцете си.
Спрял се Злочестника и попитал:
— Къде си понесъл тази планина?
— Отивам да изпитам силата на Злочестника гладник, който живее у царя.
Грабнал Злочестника планината, засилил се и я прехвърлил през три планини.
— Е, брат ли искаш да ти стана, или слуга? — попитал той змея.
— Брат — отвърнал змеят.
Побратимили се те и тръгнали заедно.