Читать «Сетаганда» онлайн - страница 5

— Нещо не е наред. Или той не е попаднал на подходящото място, или ние. Тази дупка не може да бъде нашето място за скачване, нали? Къде е бараярският посланик? Почетната стража?

— Червеният килим, танцьорките? — въздъхна Иван. — Знаеш ли, ако целта му е била да те убие или да отвлече совалката, той щеше да влезе с насочен невроразрушител в ръка.

— Не е бил митничар. Виж — посочи Майлс. Двете камери, монтирани стратегически на близките стени, бяха извадени от стойките си и тъжно се поклащаха, насочени надолу. — Извадил ги е от строя преди да влезе. Не разбирам. Охраната трябваше да е вече тук… Да не би да е искал совалката, а не нас?

— Теб, момче. Никой не би хвърлил толкова труд заради мен.

— Той изглеждаше по-уплашен от нас. — Майлс пое дълбоко дъх, надявайки се това да успокои сърцето му.

— Говори само за себе си. Мен със сигурност успя да изплаши.

— Добре ли си? — чак сега се сети Майлс. — Да нямаш някое счупено ребро или нещо друго?

— Ще оживея… А ти?

— Нищо ми няма.

Иван погледна към невроразрушителя в дясната ръка на Майлс и към пръчката в лявата и сбърчи нос.

— Как успя да се справиш с оръжията?

— Ами… не съм много сигурен. — Майлс пъхна малкия невроразрушител в джоба си и прехвърли загадъчната пръчка в дясната си ръка. — Първо помислих, че това е някаква парализираща палка, но не е. Това е някаква електроника, но не знам какво точно.

— Граната — предположи Иван. — Бомба със закъснител. Могат да изглеждат по всевъзможни начини.

— Не мисля…

— Господа. — Пилотът показа глава през отвора. — От управлението на полетите на станцията ни нареждат да не се скачваме тук. Искат да се отделим и да изчакаме. Незабавно.

— Знаех си, че не сме попаднали на необходимото място — каза Иван.

— Това са координатите, които ми дадоха, господине — малко нервно каза пилотът.

— Сигурен съм, че грешката не е ваша, сержант — увери го Майлс.

— От управлението на полетите са доста категорични. — Лицето на сержанта беше напрегнато. — Моля, господа.

Майлс и Иван послушно го последваха в совалката. Докато стягаше предпазните ремъци, Майлс се опитваше да намери някакво обяснение на странното им посрещане на Сетаганда.

— Явно тази част от станцията е била преднамерено опразнена — разсъждаваше на глас той. — Обзалагам се на бетански долари, че сетаганданската служба за сигурност е по петите на онзи тип. Той е беглец, за Бога.

Крадец, убиец, шпионин? Доста интересни предположения.

— Както и да е, той беше маскиран — каза Иван.

— Откъде разбра?

— Това не е истинска коса. — Иван събра няколко фини бели косъма от зелената си униформа.

— Така ли? — изуми се Майлс. Загледа се в нишките, които Иван му протягаше през пътеката. Единият им край беше намазан с някакво лепило. — Хм.

Пилотът приключи с вземането на новите координати. Совалката се рееше в космоса на неколкостотин метра от редицата места за скачване. Наоколо, в продължение на десетки докове, не се виждаха никакви други апарати.

— Да докладвам ли инцидента на командването на станцията, господа? — попита сержантът и посегна към комуникатора си.