Читать «Сетаганда» онлайн - страница 37

— Разбрано, сър — с готовност отговори Майлс. Иван изглеждаше много напрегнат. Дали нямаше да проговори пред Воробьов? Не, не и в момента. Посланикът се обърна и излезе.

— При един телохранител наоколо не звучи особено окуражаващо — отбеляза Иван, щом вратата се затвори.

— О, вече започваш да гледаш нещата като мен, а? Но ако отидем при Йенаро, рискът е неминуем. Трябва да ям, да пия и да дишам — а в подобни случаи и цяла армия телохранители е напълно безсилна. Както и да е, най-силната ни защита е фактът, че за императора би било страшна обида някой да посегне срещу делегати за погребението. Така че ако изобщо се случи нещо, то ще бъде доста хитро и не смъртоносно. — „И също толкова вбесяващо.“

— Нима? Че кой инцидент досега е бил фатален? — Иван внезапно млъкна и се замисли. — Да не искаш да кажеш, че… всички тези неща може да са свързани помежду си? — Той кимна към поканите и към чекмеджето на бюрото. — Признавам, не мога да разбера как.

— Да не мислиш, че между всичко това може да няма връзка?

— Хм. — Иван се намръщи, после отново посочи чекмеджето. — Е, кажи ми. Как смяташ да се отървеш от вибратора на императрицата?

Майлс се усмихна на дипломатичния израз.

— Не мога да ти кажа. — „И то най-вече защото аз самият не знам.“ — Но хоут Райън Дегтиар сигурно действа по въпроса. — Той разсеяно докосна сребърното око на Хор — символа на ИмпСи, — бродирано на черната му яка. — Но във всичко това е замесена репутацията на една дама.

Иван гневно присви очи при очевидния намек за собствените му афери.

— Глупости. Да не би да играеш някакъв таен номер по поръчка на Саймън Илян?

— И така да е, няма как да ти кажа, нали?

— По дяволите! — Иван сви рамене. — Е, това е краят ти.

ГЛАВА 5

— Спрете тук — нареди Майлс на шофьора. Земеходът плавно се доближи до тротоара и спря. Майлс впи поглед в спускащия се мрак към резиденцията на лорд Йенаро, сравнявайки гледката с картата, която беше изучавал в посолството.

Оградите около имението, стените от жив плет и насеченият терен бяха по-скоро символични и представителни, отколкото ефективни. Това място не беше замисляно като крепост, а по-скоро като израз на положение. Няколко по-високи части на раздвижената къща проблясваха през дърветата, но дори и те не изглеждаха обезпокоително.

— Проверка на връзката, господа? — каза шофьорът. Майлс и Иван извадиха комуникаторите от джобовете си и ги включиха. — Много добре, господа.

— Какво е подкреплението? — запита го Майлс.

— Трима, готови да пристигнат при първия сигнал.

— Надявам се, че има и лекар.

— В леколета, напълно екипиран. Мога да го приземя в двора на лорд Йенаро за четиридесет и пет секунди.

— Това е напълно достатъчно. Не очаквам открито нападение. Но не бих се учудил, ако се натъкнем на поредния „малък инцидент“. Ще продължим пеш. Искам да почувствам мястото.

— Да, милорд. — Шофьорът вдигна горния капак и двамата с Иван слязоха от колата.

— На това ли му викаш бедност? — Иван се оглеждаше, докато крачеха по криволичещата алея към неохраняваните порти.