Читать «Сетаганда» онлайн - страница 107

Бараярската група си избра напитки и започна бавна обиколка по градинските алеи на покрива, като се наслаждаваше на гледките. Явно привличаха погледите на другите върху себе си. Но никой не се доближи да се представи, да им задава въпроси или да се опита да подхване разговор. Воробьов засега само проучваше обстановката, помисли си Майлс; сигурно не след дълго щеше да използва момента да създаде нови контакти. Не беше сигурен как самият той ще се измъкне от посланика, когато дойдеше времето за неговата среща. Стига, разбира се, това да беше мястото, където щеше да се осъществи срещата. Всичко можеше да се окаже плод на прекалено развинтеното му въображение или…

„Или следващият опит за убийство.“ Заобиколиха някакви растения и се натъкнаха на жена в характерна за хоут бяла роба, но не в защитния си мехур. Стоеше сама и се взираше в града отдолу. Майлс я позна по тъмната шоколадена плитка, която се спускаше по гърба й до глезените. Хоут Вио д’Чилиан. Дали гем-генерал Чилиан беше тук? А може би и самият Кети?

Дъхът на Иван секна. Естествено. С изключение на възрастната им домакиня това беше първият път, когато виждаше жена хоут извън нейния мехур, а той нямаше… ваксината на хоут Райън. Майлс откри, че самият той е в състояние да гледа хоут Вио почти без да трепне. Дали жените хоут не бяха своеобразна болест, подобно на легендарната шарка, която, ако я преболедуваш веднъж и оживееш, оставаш имунизиран срещу нея за цял живот независимо от белезите, които ти е оставила?

— Коя е тя? — омаян възкликна Иван.

— Хоут-съпругата на гем-генерал Чилиан — прошепна му Воробьов. — Гем-генералът би могъл да си поръча за закуска черния ви дроб. Аз ще му го сервирам. Свободните гем-дами могат да се забавляват с вас както им се хареса, но омъжените хоут са абсолютно забранени. Ясно ли е?

— Да, сър — с отслабнал глас отговори Иван.

Хоут Вио гледаше като хипнотизирана величествения купол на Небесна градина. Дали не жадуваше за изгубения си живот, чудеше се Майлс. Беше прекарала години в изгнание в провинцията, на Сигма Сета със своя гем-съпруг. Какво ли чувстваше сега? Носталгия по дома?

Вероятно някакво движение или шум от страна на бараярците внезапно прекъсна унеса й и тя извърна глава към тях. За миг, само за миг канелените й очи изглеждаха като от метал, изпълнени с такава безгранична ярост, че стомахът на Майлс се сви. След това изражението й се промени в лека арогантност, стана толкова недостъпно, сякаш тя се намираше под защитата на своята сфера. Неприкритите чувства изчезнаха толкова бързо, че Майлс не беше сигурен дали другите двама са забелязали нещо. Но погледът очевидно не беше предназначен за тях — той беше там преди тя да се обърне, преди още да различи бараярците в техните тъмни дрехи.

Иван отвори уста. „Моля те, недей!“ — помисли си Майлс, но Иван беше длъжен да опита.

— Добър вечер, милейди. Чудесна гледка, нали?