Читать «Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)» онлайн
Тери Пратчет
Тери Пратчет
Дребнио волен народ
Едно приключение на Тифани Болежкова
Глава 1
Добре свършено дрънчене
Някои неща започват преди други.
Валеше летен дъждец, ама май дъждецът не знаеше това, понеже валеше като зимна буря.
Мис Проницателина Тик беше седнала под жалкия заслон на занемарения плет и изследваше вселената. Тя не забелязваше дъжда. Вещиците съхнат бързо.
Вселената беше изследвана посредством две вейки, вързани с канап, камък с дупка, яйце, един от чорапите на мис Тик (и той с дупка), карфица, къс хартия и малко парче молив. За разлика от вълшебниците, вещиците са се научили да се оправят с малко.
Нещата бяха вързани и оплетени помежду си и образуваха… устройство. То се движеше по чудат начин, щом тя го ръчнеше. Една от пръчките, да речем, изглежда минаваше право през яйцето и си излизаше от другата страна, без да остави следа.
— Да, — рече си тя тихичко, докато дъждът преливаше през ръба на шапката й. — Ето това е то. Несъмнено трептене по стените на света. Много обезпокоително. Вероятно чужд свят се опитва да установи контакт. Това никога не е на добро. Трябва да отида там. Обаче… според левия ми лакът там вече си имат вещица.
— Че тогава тя да се оправя — обади се един засега тайнствен гласец откъм краката й.
— Не, това не може да е вярно. С тая ми ти варовита земя — каза мис Тик — Добра вещица на варовик не вирее. Та това нещо е само малко по-твърдо от глина! Трябва ти добра яка скала, за да се пръкне вещица, повярвай ми. — Мис Тик поклати глава и от шапката й се разхвърчаха капки — Но като цяло лактите ми са много достоверен източник.
— Ами стига толкова приказки. Да идем и да видим — каза гласът — Тук не ни е особено добре, нали?
Вярно, че не беше добре. Низините не бяха място за вещици. Мис Тик изкарваше по някой грош със знахарство и черно-гледане и най-често нощуваше по плевни. На два пъти я бяха хвърляли във вирове.
— Не може да се натрапвам. — каза тя — Не и в територията на друга вещица. Това никога, ама никога не свършва добре. Но пък… — замисли се тя — вещиците не се пръкват ей така от нищото. Я да видим…
Тя измъкна от джоба си напукана купа и изля в нея водата насъбрала се в шапката й. После извади от друг джоб шишенце мастило и сипа точно колкото водата да почернее. После събра ръце над купата, за да я пази от дъжда и се вслуша в очите си.
Тифани Болежкова лежеше по корем край реката и пръстите и шареха за пъстърва. Така пъстървата я беше гъдел, а на Тифани и харесваше как тя се смее. Смехът й излизаше на мехурчета.
Малко по-нататък по брега, на един каменист плаж брат й Уентуърт бърникаше нещо с пръчка и почти със сигурност ставаше лепкав.
Всичко можеше да направи Уентуърт лепкав. Остави го измит и сухичък по средата на чиста стая и след пет минути Уентуърт ще е вече лепкав. Комай то изобщо не идеше от никъде. Той просто си ставаше лепкав. Но пък беше лесно за гледане дете, стига да гледаш да не яде жаби.
Частица от ума на Тифани беше малко несигурна за нещо относно името Тифани. Тя беше на девет години и усещаше, че ще е мъчно да се живее така, че да й отива да е Тифани. Освен това тъкмо преди една седмица тя беше решила, че като порасне ще стане вещица, а беше сигурно, че тук Тифани просто няма да върши работа. Хората ще се смеят.
