Читать «Петият слон» онлайн - страница 6

— Ти откъде знаеш? Още не си го питал.

— Знам, сър. Нищо не е видял. И нищо не е чул.

— Докато побойниците са му трошили заведението и са се пердашили на улицата ли?

— Именно, сър.

— О, светна ми. Няма по-глухи от ония, дето не щат да чуят.

— Да, сър, стигнахте до същината. Вижте, сър… всичко вече е спокойно. И не ми се вярва някой да е пострадал тежко. Така е най-добре, сър. Моля ви…

— Капитане, това ще да е някоя от вътрешните дрязги на джуджетата, познах ли?

— Да, сър…

— Ние обаче се намираме в Анкх-Морпорк, капитане, а не в някоя планинска мина. Работата ми е да пазя реда и спокойствието, а тук и едното, и другото хич ги е нямало. Какво ще кажат хората, ако зачестят сбиванията по улиците?

— Ще кажат, сър, че е отминал поредният типичен ден в живота на големия град — някак вдървено отвърна Керът.

— Ами да, какво друго да очакваме от тях. И все пак… — Ваймс докопа едно стенещо джудже. — Кой започна бъркотията? — попита настойчиво. — Не съм в настроение да ме разиграват. Хайде, искам да чуя името!

— Аги Чукокрадеца — смънка джуджето, което трескаво се мъчеше да избяга.

— Бива — смили се Командирът на Стражата и го пусна. — Керът, запиши показанията.

— Няма, сър.

— Моля?!

— Сър, в града няма никакъв Аги Чукокрадеца.

— Всяко джудже тук ли познаваш?

— Повечето, сър. Но Аги Чукокрадеца ще намерите само в дълбоките минни тунели. Той е един вид палаво духче, сър. „А това го заври, където Аги отмъква въглищата“ означава…

— Досещам се — прекъсна го Ваймс. — Значи току-що чух, че подстрекателят е един познат на приятеля на баджанака?

Джуджето се бе шмугнало предвидливо в най-близката пресечка.

— Всъщност… да, сър. Извинете ме за момент. — Керът мина от другата страна на улицата и извади двете бели хилки изпод колана си. — Искам да пусна съобщение.

— За какво?

— Ами, сър, вече накарахме Патриция да ни чака, затова е по-учтиво да го осведомим, че ще закъснеем.

Ваймс извади часовника си от джоба и го зяпна. И този ден се оказа твърде напечен… което можеше да се каже за всички негови дни.

В самия строеж на Вселената е вградено правилото, че човекът, който винаги ви е карал да го чакате десет минути, точно в деня, когато вие закъснеете с десет минути, ще се е освободил по-рано и многозначително няма да спомене нищо за случката.

— Сър, съжалявам за закъснението — изрече Ваймс, щом влязоха в Правоъгълния кабинет.

— О, нима закъсняхте? — отрони лорд Ветинари и вдигна поглед от книжата. — Наистина не забелязах. Надявам се, че няма сериозни произшествия.

— Гилдията на шутовете се запали, сър — съобщи Керът.

— Много ли са жертвите?

— Не, сър.

— Е, това е щастлив завършек — внимателно подбра думите си Ветинари и остави перодръжката. — Така… какво трябваше да обсъдим?… — Придърпа друг документ и го препрочете набързо. — Аха… Както изглежда, със създаването на новия отдел по контрол на транспорта постигнахме желаните резултати. — Патрицият посочи висока купчина листове. — Получавам в изобилие оплаквания от Гилдията на коларите и говедарите. Чудесно постижение. Моля да предадете моите благодарности на сержант Колън и неговия екип.