Читать «Петият слон» онлайн - страница 5

— О, да — потвърди Ваймс. — Въпреки това май сме длъжни да направим нещо. — Той пристъпи напред и събра длани пред устата си като фуния. — Хайде, слушайте Стражата! Наредете се във верига за подаване на кофите!

— Уф!… — опъна се някой в тълпата. — Трябва ли?

— Да, трябва — потвърди капитан Керът. — Размърдайте се всички — ако имаме две вериги, ще го угасим, преди да се усетим! Какво ще кажете, а? Дори може да е забавно!

Ваймс отбеляза, че хората както винаги се съгласиха. Керът се отнасяше с всекиго като с най-симпатичния добряк на света и никому сърце не даваше да го убеди в обратното.

За разочарование на всички зяпачи пожарът бе потушен набързо, щом клоуните бяха обезоръжени и отведени настрана от по-милосърдни хора.

Ваймс си палеше пурата, когато Керът излезе, бършейки запотеното си чело.

— Оказа се, че гълтачът на огън имал слаб стомах — осведоми го капитанът.

— Дано хората някога ни простят стореното днес — промърмори Командирът на Стражата, щом подновиха патрулната си обиколка. — О, не!… Какво става там?

Керът вдигна поглед към най-близката сигнална кула.

— Безредици на Въжената улица. Сър, добавиха и сигнала „До всички стражници“.

Двамата се втурнаха на секундата. Никой стражник не пренебрегваше този сигнал. Следващия път загазилият можеше да е самият той.

Срещаха все повече джуджета по улиците и Ваймс тутакси разпозна признаците. Джуджетата имаха много забързан и делови вид, освен това се разотиваха от едно и също място.

— Веселбата е свършила — установи Командирът на Стражата, щом завиха по пресечката. — Личи си по внезапното нарастване на броя на невинните минувачи.

Каквото и да се бе случило, размахът на безредиците си го биваше. Улицата беше осеяна с отломки и с внушително количество джуджета. Ваймс поспря.

— За трети път им е тая седмица. Какво ги прихваща?

— Трудно е да се каже, сър — сподели Керът.

Ваймс пак го изгледа косо. И капитанът бе отгледан от джуджета. Отгоре на всичко упорито отбягваше лъжите.

— Не е същото като „не знам“, нали? — подхвърли Командирът на Стражата.

Керът се смути.

— Мисля, че е… нещо политическо.

Ваймс се взря в брадвата, стърчаща от близката стена.

— Е, поне това ми е ясно…

Някой вървеше към тях — вероятната причина за края на стълкновенията. Ваймс не бе виждал по-огромен трол от редови стражник Шпат, който просто надвисваше. Въпреки размерите си той не изпъкваше в тълпата, защото сам заемаше мястото на цяла тълпа. Хората често не го виждаха, защото отблизо беше необгледен. Подобно на немалко едри особи беше инстинктивно благ, забележимо свенлив и склонен да се вслушва в околните. Ако съдбата му бе отредила да влезе в някоя банда, щеше да е биячът. В Стражата изпълняваше ролята на противоударен щит. Неколцина по-дребни стражници надничаха иззад него.

— Като гледам, почнало се е в закусвалнята на Гимлет — установи Ваймс. — Запиши показанията му.

— Няма смисъл, сър — твърдо възрази Керът. — Той нищо не е видял.