Читать «Петият слон» онлайн - страница 8

— Всъщност, сър — уточни Керът, — правилното име е Наш Чук.

— Е, въпреки това…

— А в Наш Чук, сър, „Морпорк“ звучи точно както една много интимна принадлежност от дамския тоалет — непреклонно продължи капитанът. — Ако се замислите, ще установите, че не съществува безкрайно разнообразие от срички.

— Керът, как научаваш тия дреболии?

— Ами дочувам ги оттук-оттам.

— Виж ти… И за коя принадлежност става дума?…

— В онзи град — прекъсна ги лорд Ветинари — след няколко седмици ще се състои извънредно важно събитие. Длъжен съм да добавя, че то е от съществено значение и за бъдещото благоденствие на Анкх-Морпорк.

— Коронацията на Низшия крал — подсказа Керът.

Погледът на Ваймс шареше между Патриция и капитана.

— Из града да не се разнася някакво циркулярно писмо, дето все не стига до мен? — промърмори накрая.

— Сър, месеци наред в джуджешката общност почти не се говори за друго.

— Я гледай… И размириците ли са заради това? Ами сбиванията всяка вечер из джуджешките барове?

— Ваймс, капитан Керът е абсолютно прав. Ще има големи тържества, на които ще присъстват представители на много правителства. Както и на различните средища на властта в Юбервалд, разбира се, защото Низшият крал управлява само под земята. А неговата благосклонност е ценна. Няма съмнение, че Борогравия и Генуа ще бъдат представени там, вероятно дори и Клач.

— Клач ли? Че те са още по-далеч от Юбервалд в сравнение с нас! Защо да си губят времето?… — Командирът на Стражата се запъна. — Ей, какви глупости ръся. Та къде са мангизите, значи?

— Моля?

— Сър, тая приказка казваше някогашният ми сержант, щом започнеше да се пита какво става. Познай къде са мангизите и си свършил половината работа.

Ветинари излезе иззад бюрото и застана до големия прозорец с гръб към тях.

— Голяма страна е Юбервалд — промълви сякаш на стъклото. — Мрачна. Тайнствена. Древна…

— С огромни недокоснати залежи от въглища и желязна руда — добави Керът. — И лой, разбира се. Най-качествените свещи, мас за лампи и сапуни се произвеждат от находищата в Шмалцберг.

— Защо? Имаме си собствени кланици, нали?

— Сър, Анкх-Морпорк изразходва огромни количества свещи.

— Ама не си пада много по сапуна — уточни Ваймс.

— Сър, лойта и мазнините се използват за най-разнообразни цели. Не е възможно сами да задоволим нуждите си.

— _Аха-а…_ — натърти Командирът на Стражата.

Патрицият въздъхна.

— Сигурно разбирате, че се надявам да укрепим търговските си връзки с различните народности в Юбервалд. Но всичко там е крайно нестабилно. А вие, Командир Ваймс, знаете ли достатъчно за тази страна?

Ваймс, чиято представа за географията беше микроскопично точна в радиус десетина километра около Анкх-Морпорк и просто микроскопична отвъд тези предели, кимна неуверено.

— Само че това всъщност не е страна — напомни Ветинари. — По-скоро е…

— Нещото преди появата на страните — продължи вместо него Керът. — Преди всичко укрепени градчета и частни владения, които не са разделени с истински граници, а с изобилие от гъсти гори. Постоянно тлеят някакви вражди. И няма закони освен онези, които местните господари налагат, затова пък процъфтяват всевъзможни видове бандитизъм.