Читать «Умирай само в краен случай» онлайн - страница 39

Милев мълчи няколко секунди, сетне промърморва:

— Моето връщане там е свързано с доста рискове. Но ако решите, че се налага…

— Бренда, вие много мълчите днес, мила — обръща се шефът към приятелката си.

Алената дама, която днес — може би пропуснах да отбележа — е изумруденозелена, дръпва порция дим от дългото цигаре и пропява с кадифения си глас:

— Аз играя ролята на публика, Бил. А ролята на публиката е да мълчи.

Явно е, че наближава моят ред. Ала преди да е дошъл моят ред, идва редът на подвижния бар.

— Вашите разсъждения съвсем ми пресушиха мозъка — забелязва Дрейк, като се вдига от стола зад бюрото. — Да не говорим за гърлото.

При тия думи той навярно е натиснал невидимия звънец, защото малко по-късно Ал влиза с подобаващата за случая тържественост, като тика пред себе си количка с бутилки и чаши.

В обширното помещение, осветено от кристалните полилеи и изолирано от външния свят с кадифените завеси, настъпва известно разбъркване, тъй като гостите използуват случая не само да си разквасят устните, но и да си пораздвижат крайниците. Разбъркването обаче не трае дълго. Шефът взима чашата в ръка и отново се настанява зад бюрото, което принуждава и останалите да се върнат в креслата си.

— Е, Питър, успяхте ли да проследите добре нишката? — обръща се най-сетне към мене Дрейк.

— Помъчих се.

— И какво е впечатлението ви?

— Трудно е да се каже с две думи, мистър.

— Защо с две думи? Кажете го с двеста думи. Направете ни подробен анализ. Вие познавате тая страна, не аз!

— Само че не познавам стоката…

— Стоката е стока. Какво има да я познавате?

— Лично мене стоката не ме интересува — пояснявам. — Обаче когато става дума за контрабанда, теглото и обемът не са въпрос на подробности.

— Смятайте, че имаме интерес да прехвърлим по-голямо тегло и по-сериозен обем. Например един тон холандско сирене. Пък ако това е много, ще ни кажете, че е много.

И понеже мълча, погълнат от съображенията си, Дрейк добавя:

— Нали чухте проекта на Майк? Сега аз пък искам да чуя мнението ви по тоя проект.

— Проектът е интересен — отвръщам. — Искам да кажа, че може би става за роман. Но това е единственото, за което става.

— С други думи, вятър и мъгла? — изръмжава шефът.

— Грубо казано, да.

— А защо? Говорете де! И без големи фрази! Искам анализ, не фрази.

— Първо, въпросът за границата. Не знам кога мистър Майк е виждал границата за последен път и виждал ли я е изобщо, освен от влака, обаче положението там от много и много години съвсем не е такова, че да дава възможност за контрабандни лудории.

— Това е все пак доста дълга граница — подхвърля Дрейк. — Не допускате ли, че тук-там могат да се намерят и по-удобни места?

— Удобните места са и най-добре охранявани, понеже граничарите още преди нас са разбрали, че са удобни. Не знам изобщо представяте ли си какво е там положението…

— А вие представяте ли си го? — прекъсва ме Милев. — Или просто импровизирате?

— Не е нужно да си го представям. Аз го знам. И ако седна да ви описвам различните гранични зони, сигналните инсталации и всички най-прецизни методи на охрана, сами ще разберете, че всички тия проекти на мистър Майк са чиста фантастика…