Читать «Умирай само в краен случай» онлайн - страница 38

— Мога да предложа и друг вариант — обявява най-сетне той. — В случай че вашите хора успеят да вкарат стоката в страната, аз поемам грижата да я изнеса чрез моите хора в Югославия. Онази граница, разбирате ли, е значително по-лека. Там стават местни празненства и други такива…

Дрейк поглежда замислено към оратора, сетне поклаща глава:

— Вижте, Майк, ако нашите хора успеят да внесат стоката, те ще съумеят и да я изнесат и вие изобщо няма да сте ни нужен. Подобни операции, както знаете, вече са ставали и без ваша помощ. За нещастие повечето са завършвали на пълна загуба. И проектът, който вие ми предложихте преди месеци и за който похарчихме доста средства и време, бе значително по-различен.

— Аз и сега държа на този проект — произнася Милев, като се опитва да заеме една от достойните си пози. — И ако вие наредите да почнем сондажите, гарантирам ви, че в непродължителен срок моите хора ще ни дадат точни сведения за удобните места и дори предложения за начина на прехвърлянето. А оттук нататък нека специалистите си кажат думата.

— Това вече звучи по-другояче — кима шефът. — И тъкмо това исках да чуя от вас: има ли наистина реална възможност за прехвърляне на границата и способни ли са вашите двама хора да ни дадат точни сведения по въпроса, а подир туй, естествено, и да реализират трафика.

— За тия неща аз отговарям напълно — декларира Милев.

— А вие, Ларкин, какво ще кажете? — обръща се Дрейк към непознатия.

В продължение на минута или две Ларкин не благоволява да каже нищо. Дори ако се съди по израза му, той изобщо се е зарекъл да не казва нищо: тежкият, сякаш неподвижен поглед, плътно стиснатите устни и скобите на двете отвесни бръчки, заключващи устните, съвсем не говорят за словоохотливост.

— Става — произнася най-сетне мургавият.

— В смисъл? — вдига вежди Дрейк.

— Става — повтаря непознатият. — Ако има реални възможности и ако Майк осигури точните данни, ние ще организираме техниката.

— Надявам се, не с балони… — изръмжава шефът.

— Ние ще осигурим техниката — натъртва на своето Ларкин, без да си дава труд да уточни дали тя включва балони или не.

— Чудесно — кима по навик шефът. — А вие какво мислите, Райт?

— Мисля по въпроса за връзката — отвръща хубавецът.

— Коя именно? — пита Дрейк.

Райт прокарва дългите си нервни пръсти на музикант в още по-дългите си черни коси и пояснява:

— Връзката с ония двамата в България…

— Писмата с тайнописа… — побързва да му напомни Милев.

— Писмата с тайнописа са добри, докато не е възникнало подозрение — забелязва сухо красавецът. — Обаче ние трябва да бъдем готови и за такава възможност.

— А как ще бъдем готови? — любопитствува шефът.

— Трябва да отиде човек на място, в случай че се наложи.

— Вие нали вече ходихте?

— Трябва да отиде местен човек. Майк… или този, новият…

— Че за какво друго ще ни служи новият, ако не може да свърши тая работа? — не се стърпява Милев.

— А ти не би ли я свършил сам? — изръмжава Дрейк.