Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 281

"Какво би ме посъветвал сега, ти, който имаш отговор за всичко, мой високопоставен приятелю кардинал Вилхелмус" — промърмори на себе си.

Около него беше съвсем тихо, само слабият вятър шумолеше леко в короните на дъбовете.

Силата вътре в него изведнъж го обля отново като ярост или както шлюзовете се пръскат напролет. Дори не можеше да си представи дали в него бе заговорил гласът на Бог или на свети Арн, или пък на кардинала, но си бе възвърнал цялата сила и решителност.

Прекръсти се и падна на колене. Кратката молитва, която изрече, го изпълни още повече с убеждението, че Бог не искаше да види как доброто губи пред самодоволството и егоизма в желанието на врага. Когато отново се прекръсти, посланието го изпълни като силен глас на Божия език: In hoc signo vinces!

Тези думи принадлежаха на свети Арн, много добре знаеше това. На народния език означаваха: Ще победиш в името на този знак, на кръстния знак.

Възседна нетърпеливия си черен жребец и се втурна на юг.

Краят на началото

В черната нощ ярл Биргер отиде при новодошлите фолкунгски конници заедно с епископ Кол, поздрави ги всичките един по един и прегърна някои от онези, които познаваше най-добре. Не можеше да скрие сълзите си.

Наоколо във военния лагер усилено работеха на светлината на факли. Одираха и последните кравешки кожи и ги носеха горе по покривите на укрепленията. Закарваха колички и каруци с месо и припаси навътре в полето. С настъпването на зората повече от хиляда мъже щяха да са напуснали лагера. Това бяха всички дърводелци, дървосекачи и касапи, чиято работа във войната беше приключила, а присъствието им по време на сражението нямаше да донесе нито полза, нито радост. Следваха старателно плана, изготвен от Биргер, докато утрешната победа все още не беше сигурна.

След като ярлът поздрави всички конници, а епископ Кол ги благослови, което си искаше времето, тъй като бяха близо двеста мъже, Биргер отведе рицаря Сигурд и тримата му най-главни командири в укреплението при реката. Там нареди да запалят още факли, изглади пясъка в сандъка и отново подреди всички шишарки и клечки, чертаеше линии с показалец, докато обясняваше как щяха да водят битката на следващия ден. Конницата щеше да заобиколи в широка дъга и да нападне врага в гръб по сигнал на Биргер. Знакът щеше да бъде стрела със син огън, изпратена право нагоре в небето.

Трудно беше да се каже кога щеше да дойде синият знак, защото потръгнеше ли всичко според очакванията и надеждите на Биргер, вражеските редици сериозно щяха да се разпокъсат от нападението си през реката и последвалото бягство обратно. В такъв случай конницата щеше да се изправи срещу враг, разбягал се в голям безпорядък, и лесно можеше да го надвие след кратка борба. Наемните войници бяха известни с това, че веднага се отказваха, ако преценяха победата в дадено сражение за непостижима, тъй като ни най-малко не им харесваше да рискуват живота си. Тръгнеха ли си чуждестранните наемни войници, на фолкунгските бунтовници не им оставаше друг избор, освен веднага да се предадат в плен.