Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 12

По-късно, когато от кея на Улвоса се беше качил на един от товарните кораби, който редовно кръстосваше между Линшьопинг и Льодьосе, и бе започнал пътешествието към Форшвик, той се позамисли, че майка му беше отстъпила по-лесно, отколкото се бе опасявал. Но във Форшвик така или иначе щеше да отиде, сега копнееше за него повече от което и да е друго място след тази траурна година, преминала главно в помени у роднини.

Топлата лятна вечер беше напреднала, когато корабчето наближи Форшвик с помощта само на един лек западен ветрец, който едва набръчкваше водната повърхност на път към по-вътрешните ниски кейове. Дълго преди да пуснат котва вятърът донесе специфичните миризми на Форшвик, които не биха могли да дойдат от друго място, нито от Западна, нито от Източна Готаланд. Ароматите приличаха на приказки, които разказваха за далечни страни с дървените въглища на ковачници и стъкларски работилници, току-що изпечен хляб от глинени пещи, които изглеждаха като кошери в земята, примамливи миризми от решетки върху жарава, където се печеше агнешка кайма, подправена с онези кимион и пипер, които се намираха само във Форшвик, и още по-силния аромат от розовите градини на баба му Сесилия Роса. Към тях се присъединиха и всичките звуци, собствената песен на Форшвик от звъна в ковачниците, задъханите духала и пронизителните писъци на въртящи се триони. Това можеше да бъде само Форшвик. Тук беше дошъл едва на пет годинки, за да се учи, тук беше прекарал и по-голямата част от живота си. По този начин Форшвик му беше много повече дом от Улвоса на отсрещния бряг на Ветерн.

Той скочи чевръсто на брега, още преди корабът да е успял да пусне котва както трябва, дръпна плаща си над меча и хукна нагоре по дългата широка стълба, повече от половината вече изваяна от камък.

Беше като да пристигнеш в нов град, където никой не обръща внимание на новодошлия, дори да носи синьото наметало на Фолкунгите, защото почти всички млади мъже във Форшвик бяха облечени така. И точно както в градовете всички бяха заети с нещо. Внасяха въглища в ковачниците на кобилици през рамо, возеха пясък към стъкларските работилници или пък нареждаха медни паници и глинени кани при горните кейове, за да подготвят място за товарите, докарани с последния кораб през Ветерн. Слугини тичаха с големи дървени подноси прясно изпечен хляб, месари се превиваха под тежестта на месото по пътя от кланицата към готварниците и посред цялата суетня жужаха чуждите езици, които се говореха само във Форшвик. Той постоя опрян на един ъгъл, който едва доловимо се тресеше от големите мелнични колела, скърцащи и виещи вътре в сградата. Поемаше въздуха и звуците на Форшвик и сякаш изобщо не беше отсъствал особено дълго. Откъм другия край на селото, далеч при местата за бойни упражнения, се чуваше грохотът на конски копита.