Читать «Наследството на Арн» онлайн - страница 10

Тъй като никакви ездачи не можеха да нападнат по тъмно, обзе ги зловещо предчувствие, сякаш нечовешка опасност ги приближаваше отвън, въпреки че пръхтенето на конете и дрънченето на стремената се долавяха ясно. Скоро прозвучаха и гневни гласове, а след това и викове, че идваха рицарят Сигурд и хората от Форшвик.

Ярлът се вкамени, като чу това, и рязко сграбчи ръката на епископ Кол, чак го заболя. След това направи нещо, което епископът никога не би могъл да си помисли. Падна на колене и зареди на латински дълги благодарствени слова към Бог и Божията майка. Очите на духовника се насълзиха при тази гледка и той си представи, че в небесното царство радостта от един поправил се грешник е много по-голяма, отколкото от сто праведни мъже.

Ярлът действително се молеше на Бог, а на епископа дори му се стори, че вижда някоя и друга сълза по грубото, белязано от сражения лице с буцестата квадратна брадичка, заради която видът на Биргер всяваше такъв ужас както у духовници, така и у светски мъже.

Ездачите спряха от външната страна на лагера и двама от тях слязоха от конете, а от всички посоки с готовност се протегнаха ръце, за да задържат животните.

Рицарят Сигурд беше стар човек, по-възрастен от ярла, но вървеше през тълпата стрелци и копиеносци с високо вдигната глава като велик воин, какъвто винаги е бил. Косата му падаше по раменете дълга и посивяла, шлемът висеше на синджир на рамото му, както при всички от Форшвик.

Когато ярлът бавно тръгна да го посрещне заедно с епископ Кол, никой не би повярвал, че той току-що се бе изправил след молитва, защото никой изобщо не би могъл да си представи ярла на колене. Спря при един огън, където беше светло, и спокойно изчака рицаря Сигурд. Застанаха един срещу друг, сякаш никой от тях не искаше да заговори пръв, а просто се измерваха с поглед с неподвижни лица.

— Ако си дошъл на бира, Сигурд, избрал си особено време — поздрави го най-сетне ярлът на висок глас, така че да чуят всички наоколо. — Не по-малко си и добре дошъл — добави след кратко мълчание.

— С удоволствие ще изпия приветствената ти бира, ярл Биргер — отговори Сигурд по същия скован начин. — Но в такъв случаи се надявам да имаш достатъчно в лагера, защото сме много и сме яздили здраво, за да не закъснеем.

— Откъде идвате и колко сте? — попита ярлът, без да му мигне окото.

— Дванайсет ескадрона, ако смятаме по форшвикския начин, 192 мъже. Събрахме се в Лена и оттам идваме, както ни повелява честта — отвърна рицарят Сигурд и в същия момент каменното му лице започна да се разчупва в усмивка.

Тя веднага зарази ярла, който захвърли цялата си гордост и с три големи крачки се втурна да прегърне силно своя роднина.

"Ти и нашите приятели дойдохте с победата, Сигурд», подшушна му ярлът, така че никой друг да не чуе. "Имаме си бира за добре дошъл в лагера, но толкова повече ще имаме нужда да се разхладим утре на вечеря, когато всичко приключи".

Времето на вдовиците

I

Великата победа при Гестилрен през лето Господне 1210-о имаше висока цена. След нея останаха много вдовици, а още повече сираци. Годината на траур скоро измина, но мъката се задържа дълго.