Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 12

Тъй като в страната от дълго време цареше мир, нямаше никакви въоръжени стражи, които да яздят нагоре-надолу по пътищата, и никой не безпокоеше тръгналите на път, въпреки че отдалече си личеше, че много от тях бяха чужденци. Хората, които работеха на полето, изправяха гърбове за кратко и наблюдаваха с любопитство волските коли и ездачите на игривите коне, но после се захващаха отново с работата си.

Щом стигнаха до църквата във Форшхем, Арн изведе цялата колона от коли на хълма при двора на църквата и направи знак за почивка. Когато всички слязоха, той отиде при мюсюлманите, които обичайно стояха настрана, и им каза, че има още много време до следобедната молитва, но християните ще се помолят тук известно време. После покани двамата арменски братя заедно с Харалд и брат Гилберт да влязат в църквата. Точно когато се приближиха до портата, свещеникът излезе забързано от жилището си и им извика да не стъпват в Божия дом без ред. Той дотича, застана пред украсената старовремска порта на дървената църква и им препречи пътя, като разпери треперещите си ръце.

Тогава Арн спокойно каза кой е, че е син на господаря Магнус от Арнес и че всички от групата му са добри християни, които искат след дългото пътуване да изкажат благодарностите си пред олтара и също така да оставят дар за църквата. Свещеникът, който досега изглежда не беше забелязал, че един от непознатите беше монах от цистерцианския орден с бяло расо, а други двама носеха големи червени кръстове като гербове, моментално ги пусна вътре. Той отключи непохватно портата на църквата и им се извини.

Затова пък Арн не беше стигнал далеч по пътеката, водеща до олтара, когато свещеникът го настигна, побутна меча му и каза нещо на странна смесица от латински и простонароден език за това, че мечът е поругаване на Божия дом. Брат Гилберт го отпрати с ръка като муха и обясни, че на хълбока на Арн виси благословен меч, меч на рицар тамплиер, единственият, който някога е бил внесен точно в църквата във Форшхем.

Християните коленичиха пред олтара, запалиха няколко свещи от единствената, която гореше там, и изрекоха молитвите си. Те оставиха също така сребро на олтара, което веднага успокои нервния свещеник зад тях.

След малко Арн помоли да бъде оставен насаме с Бог и всички изпълниха молбата му без да му противоречат, излязоха навън и затвориха вратата на църквата.

Арн се моли дълго за подкрепа и напътствие. Често го беше правил. Но никога преди не беше почувствал нещо или видял някакъв знак, че Дева Мария му отговаря.

Независимо от постоянната липса на отговор обаче, той никога не беше изпитвал съмнение. Хората изпълваха земята точно както Господ бе предопределил. Сигурно във всеки един момент Господ и светиите чуваха хиляди молитви и ако трябваше да отделят време, за да отговарят на всяка една от тях, щеше да настъпи объркване. Колко ли много обикновени молитви изричаха те всеки миг — за успешен лов, сполука, за да се сдобият със син, за да продължат земния си живот?