Читать «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя» онлайн - страница 11

— Откъде се сдоби с такова голямо количество злато? — попита брат Гилберт настойчиво, тъкмо когато бяха отминали Скара без да влизат в града и той почувства, че трябва да възобнови разговора.

— Ако отговоря на въпроса ти точно сега, вероятно няма да ми повярваш, скъпи Гилберт — отвърна Арн и в същото време заби поглед в земята пред себе си. — Или още по-лошо, ще си помислиш, че съм извършил подлост, а появата на такава мисъл у теб, дори и за миг, ще натъжи и двама ни. Повярвай ми. Това богатство не е придобито по нечестен начин. Ще ти разкажа всичко, когато имаме достатъчно време за това, защото е дълга история.

— Разбира се, че ти вярвам, но никога повече не ме моли за това — отвърна брат Гилберт кисело. — Ти и аз никога не сме се лъгали зад стените на манастира, а извън тях смятам, че е естествено да си говорим като рицари тамплиери, каквито сме били.

— И аз искам да е точно така. Никога повече няма да повторя молбата си да ми повярваш — каза Арн почти шепнешком, все още с поглед в земята.

— Е, тогава ще те попитам за нещо по-просто — рече брат Гилберт с по-висок глас и по-весел тон. — Сега яздим към Арнес, стопанството на баща ти, нали така? Добре, ти пристигаш с нелош товар, в това число коне от отвъдморските страни и един монах, който си купил във Варнхем, не, не спори с мен! Аз също влизам в покупката ти, признавам, че не съм свикнал с това, но така стоят нещата в момента. Купил си също и други мъже, вероятно при по-тежки преговори от този, който проведе с отец Гийом, но те ще бъдат използвани с някаква цел, точно както и аз. Ще ми кажеш ли нещо за всичко това? Между другото, какви са останалите хора тук?

— Двама от тях, тези, които яздят вляво от теб, са лекари от Дамаск — отговори Арн без никакво колебание. — Двамата, които седят във волските коли най-отзад, са дезертьори от армията на крал Ричард Лъвското сърце, стрелец с лък и стрелец с арбалет. За норвежеца Харалд Ристенсон Ойстенсон вече ти разказах. Двамата във волската кола точно зад нас са арменски търговци на оръжие и занаятчии от Дамаск, а иначе виждаш най-вече крепостни селяни и дезертьори от двете враждуващи страни. Всички ми служат, с изключение на Харалд, защото в най-трудния за тях момент им направих предложение, на което трудно можеха да откажат. Отговорих ли на въпроса, който всъщност искаше да ми зададеш?

— Да, и то подробно — отговори брат Гилберт замислено. — Имаш намерение да градиш нещо голямо. Ще ми кажеш ли какво искаш всички ние да изградим?

— Мир — отвърна Арн решително.

Брат Гилберт беше толкова изненадан от отговора, че дълго време не можа да попита нищо повече.

* * *

Когато колоната наближи църквата във Форшхем през втория ден от пътуването, лятото се беше завърнало с цялата си сила. Трудно беше човек да си представи, че цялата околност се е тресяла от бурята и вятъра само преди няколко дни. Дърветата и други боклуци, нападали по пътища и дворове, вече бяха разчистени. В полетата кипеше работа по засаждането на ряпата.