Читать «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма» онлайн - страница 6

— Ние чака теб… ние благодари… — каза Юсуф на някакво подобие на франкски, надявайки се другият да го разбере.

Мъжът, който на езика на правоверните се наричаше Ал Гути, го гледаше изпитателно, а лицето му се озари от усмивка, като че беше преровил паметта си и открил там търсеното. Това принуди емира Муса и Фахр, но не и самия Юсуф, внимателно, едва ли не несъзнателно да спуснат ръце към оръжията си до седлата. Рицарят тамплиер съвсем ясно забеляза тези ръце, които сега изглежда сами мислеха да посегнат към ятаганите. Той вдигна поглед към тримата на склона, погледна Юсуф право в очите и отговори на собствения им език:

— В името на милостивия Бог в този час ние не сме врагове и не търся битка с вас. Спомнете си думите от вашето собствено писание, думите, които Пророкът, мир на праха му, сам е произнесъл: "Не отнемайте несправедливо чужд живот — Бог свято е заявил това". Аз и вие нямаме справедлива причина за това, тъй като между нас сега има примирие.

Рицарят тамплиер им се усмихна още по-широко, сякаш искаше да ги накара да се засмеят. Той съвсем ясно съзнаваше какво впечатление трябва да е направило на тримата врагове това, че ги е заговорил на светия език на Корана. Но Юсуф, който почувства, че се налага да мисли светкавично и бързо да спечели контрол над ситуацията, отговори само след кратко колебание:

— Наистина, неведоми са пътищата Господни! — Рицарят кимна, сякаш тези слова му бяха добре познати. — И само той знае защо ни е изпратил враг за спасител. Но аз, рицарю на червения кръст, ти дължа благодарност и искам да ти дам от това, от което тези осъдени нападатели не получиха нищо. Тук, където седя сега, оставям сто златни динара и те ти принадлежат по право за това, което извърши пред очите ни!

Юсуф си мислеше, че е говорил като крал, при това много щедър, каквито трябва да бъдат кралете. Само че отначало рицарят отвърна само със смях, съвсем искрен и без насмешка, което го възмути, а още повече брат му и емира Муса.

— В името на милостивия Бог, ти ми говориш както от доброта, така и от незнание — отговори тамплиерът. — От тебе не мога да приема нищо. Направих това, което трябваше да направя, независимо дали си тук или не. Аз нямам никакви лични вещи, не мога и да приемам такива, това от една страна. От друга страна, можеш да заобиколиш това мое обещание, като дариш сто динара на рицарите тамплиери. Прости ми, мой непознати приятелю или враг, но мисля, че трудно ще обясниш на твоя Пророк смисъла на подобен подарък!

С тези думи рицарят събра поводите на коня си, погледна назад към двата коня и двата трупа, които влачеше след себе си, и пришпори коня си, като в същото време вдигна юмрука на дясната си ръка — поздравът на безбожните рицари тамплиери. Изглежда той намираше ситуацията много весела.