Читать «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма» онлайн - страница 265

След като Арн се увери, че противникът му не бе ранен лошо, той свали кръглия си открит шлем, отиде до крал Ричард и се поклони с ирония.

— Сир, вашият млад Уилфред заслужава голямо уважение за смелостта си — каза той. — Не всеки младеж се впуска тъй безстрашно срещу рицар тамплиер.

— Уменията ти са забавни, но не са напълно според правилата ни — кисело отвърна кралят.

— Моите правила са от бойното поле, не от турнирите, сир. Освен това ви казах, че няма да ми е приятно да нараня рицар. Дръзновението и смелостта му със сигурност ще ви зарадват, сир.

Тази детинска за Арн игра имаше две последици. Първата и по-важна от тях бе, че крал Ричард преразгледа някои от условията около плащането на Саладин.

Втората последица бе, че на един млад рицар на име сър Уилфред от Айвънхоу, който сега участваше в първата си голяма война, до края на живота му щеше да му е лесно срещу всеки противник както на бойното поле, така и в турнирите, с изключение на рицарите тамплиери. За тях той често щеше да сънува кошмари.

Щом Арн отиде при рицарите, за да върне оръжията, които бе заел, той бе поканен на трапезата на новия командор на Сен Жан д'Акр, когото познаваше отдавна, от времето, когато за кратко бяха служили в крепостта Ла Фев. Братът се заоплаква от английския крал, преди всичко от това, че бе успял да се скара с всичките си съратници. Беше изхвърлил френския крал Филип Огюст от тамплиерския щаб, а той бе най-изисканата резиденция в Сен Жан д'Акр след кралския дворец, в който естествено се бе настанил самият крал Ричард. Двамата започнали такъв спор за тази дреболия, че френският крал решил да се прибере у дома заедно с хората си. По друг начин пък крал Ричард обидил австрийския херцог, като свалил австрийското знаме, което висяло на крепостните стени между английското и френското, скъсал го и го захвърлил в рова. Така между англичани и австрийци пламнали жестоки боеве и австрийците също напуснали града. С тези детински дрязги християните намалили силите си наполовина, но крал Ричард сякаш действително бил убеден, че той и хората му са достатъчни, за да си възвърнат Йерусалим заедно с рицарите тамплиери. Това бе опасна и лекомислена нагласа, но то бе ясно само за хора като Арн и стария му приятел, които дълго бяха воювали със Саладин. Дори само придвижването пеш на всички стрелци под жаркото слънце към Йерусалим щеше да представлява огромно страдание, щом започнеха атаките на яздещите сирийски стрелци на Саладин.

Имаше обаче и нещо по-лошо. Крал Ричард не бе просто своенравен мъж, който през цялото време влиза ненужни конфликти. Той бе човек, на чиято дума не можеше да се разчита.

* * *

Саладин спази поетите ангажименти. След десет дни той предостави петдесет хиляди златни безанта и хиляда освободени християнски пленници. Затова пък не доведе никой от поименно определените пленени рицари, тъй като тяхното местонахождение можеше да е в занданите на която и да е сирийска или египетска крепост.