Читать «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма» онлайн - страница 263

— А ти, пленени рицарю, и ти ли си страхливец? — запита крал Ричард подигравателно.

— Не, сир, служих в Ордена на тамплиерите двадесет години — отвърна Арн.

— Ако предложа на новия ти господар първо да ми изплати петдесет хиляди безанта и да ми предаде пленниците, за които стана дума, и след това освободя моите сарацини, преди да получим оставащите петдесет хиляди и Светия кръст, ще се изправиш ли срещу най-добрия ми рицар?

— Да, сир, но няма да изпитам удоволствие да го нараня — отговори Арн.

— Ще съжаляваш за тези си думи, предателю, тъй като ти предлагам сър Уилфред — изсумтя кралят.

— Нуждая се от щит, копие и шлем, сир — бе отговорът на Арн.

— Можеш да вземеш назаем от своите приятели сред рицарите в града или може би бивши приятели, ще се погрижат за това — каза кралят.

Малко равнодушно Арн обясни на Ал Афдал какво бе измислил детинският английски крал. Ал Афдал веднага възрази, че бе противозаконно да се вдига оръжие срещу преговарящите или заради тях. Арн въздъхна — правилата не бяха първа грижа на английския крал, освен ако не му бяха изгодни.

Без затруднения Арн успя да заеме нужното снаряжение от услужливи събратя сред редиците на рицарите тамплиери и скоро след това яздеше в полето пред градските стени, за да поздрави противника си, държейки шлема в същата ръка, с която носеше тамплиерския щит. Не се замисли особено, щом видя колко млад и невинен изглеждаше този Уилфред, който навярно нямаше и двадесет години и нямаше белези от битки по лицето си.

Те се впуснаха един срещу друг на конете си и направиха две обиколки в тръс, преди да застанат лице в лице. Арн изчакваше, тъй като не бе наясно с правилата на тези турнири. Младият англичанин се обърна към него на език, който той не разбираше, и Арн помоли противника си да използва езика на своя крал.

— Аз съм сър Уилфред, спечелих званието си на бойното поле и с чест поздравявам противника си — дръзко каза младият англичанин на тромав френски.

— Аз съм Арн от Готия, носих титлата си на бойното поле двадесет години и също те поздравявам, младежо. Сега какво ще правим? — запита Арн развеселен.

— Сега ще яздим стремително един срещу друг, докато един от двама ни се озове на земята беззащитен или мъртъв, или се предаде. Нека по-добрият спечели! — каза сър Уилфред.

— О, не бих искал да те нараня, младежо. Ще бъде ли достатъчно просто да те поваля от седлото няколко пъти? — запита Арн.

— С обидни думи няма да спечелите нищо, сър Арн, само ще си навлечете още повече страдание — отвърна сър Уилфред с презрителна усмивка, която се стори на Арн добре заучена.

— Имай предвид, младежо — каза Арн, — ти ще се биеш за първи път с рицар тамплиер, а ние никога не губим от ревльовци в подобни турнири.