Читать «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма» онлайн - страница 12

Ала за Сесилия Алготсдотер, която беше затворена в "Божия дом" на седемнадесетгодишна възраст заради извършен от нея грях, този манастир дълго време бе един дом, в който Бог не присъстваше, а по-скоро място, което й се струваше като истински ад на земята.

Сесилия познаваше изключително добре манастирския начин на живот. Той не я плашеше. Тя познаваше добре и "Божия дом", тъй като бе прекарала различни периоди от живота си сред други familiars, както наричаха младите неомъжени жени, които заможните хора и представителите на изтъкнатите родове изпращаха в манастира, та девойките да се пречистят преди да сключат брак. Сесилия вече умееше да чете, знаеше псалмите наизуст, та дори и от сън да я вдигнеш, можеше да ги издекламира, тъй като седем от псалмите бе повтаряла повече от сто пъти. Затова подобно изживяване не криеше за нея нищо ново и плашещо.

Ала този път тя бе осъдена на живот в манастира и присъдата й беше строга — трябваше да прекара в манастира двадесет години. Беше осъдена заедно с любимия си Арн Магнусон, който беше представител на кралския род на Фолкунгите, тъй като двамата бяха съгрешили, защото се бяха отдали на плътско проявление на любовта си един към друг, преди да бъдат съединени в брачен съюз пред Бога. Сестрата на Сесилия Катарина ги бе предала, а и доказателствата за сторения от тях грях бяха безспорни. В деня, когато манастирските порти бяха затворени, след като Сесилия мина през тях, тя бе бременна в третия месец. И нейният любим Арн беше осъден на двадесет години изкупление за греха си, ала той щеше да го изкупи като служи в Светата Божия армия в далечните Свети земи накрая на света.

Над входа за "Божия дом" имаше две скулптури, които изобразяваха прогонените от рая след грехопадението си Адам и Ева. Тази гледка бе предупреждение и тя сякаш изразяваше директно послание към Сесилия, като че статуята беше изсечена и след това измайсторена специално заради нея.

Сесилия се бе разделила с любимия си Арн само на крачка от входа на манастира. Той бе паднал на колене и се бе заклел с такъв плам, какъвто е присъщ само на един седемнадесетгодишен младеж, дори се бе заклел в благословения си меч, че ще преживее огън и война, но ще се върне и ще я отведе от този манастир, когато двамата ще са изкупили греха си.

От този момент бе минало много време. И тя нямаше ни вест, ни кост от Арн, който се намираше в Светите земи.