Читать «Кубинската афера» онлайн - страница 2

Не бях сигурен за часа, ама бях сигурен за месеца — октомври. Краят на сезона на ураганите, затова и имах повече работа.

Амбър — носеше само потниче — пиеше филтърно кафе и оглеждаше навалицата. Редовната клиентела на „Зеленият папагал“ е еклектична, ексцентрична и най-често босонога. Собственикът, Пат, също е малко чалнат и вика на туристите, че парашутът, дето е закачен на тавана, бил провесен с термитски лайна вместо с тежести.

— Как е бизнесът? — попита ме Амбър.

— През лятото беше добре. През септември — кофти. Сега пак върви към подобрение.

— Щеше да ме водиш на круиз през септември.

— Трябваше да правя много ремонти.

— Нали щеше да плаваш до Мейн?

— Щях.

Ако решиш да заминеш натам, обади ми се.

— Ще ти трябва пуловер.

Някакъв клиент поиска още едно и тя отиде да изпълни поръчката.

Всъщност никога не съм спал с Амбър, ама веднъж плувахме голи на плажа при Форт Закари Тейлър. Има татуирана пеперудка на дупето. И жесток балкон.

Заведението почваше да се пълни и се поздравих с няколко души. Чудаци, смотаняци, шантави симпатяги и тук — там по някой тип ала Хемингуей. Той е живял тука и може да разгледате къщата му за десетачка. Моята може да я разгледате безплатно. Само донесете пет — шест бири. Както и да е, официалният девиз на Кий Уест е „Едно човешко семейство“. Щото не познават моето. И не са били в Афганистан да видят останалата част от човешкото семейство. Или като Джак във Виетнам. И даже да са били, сега са тука, като нас с Джак, за да плават в море от алкохол на амнезия. Аз съм тук от четири години. Пет стигат, за да забравиш защо си дошъл. После вече оставаш завинаги.

Ама ей, може и по-зле да е. Тука е рай. По-добре е от два мандата в Преебистан. По-добре е от Мейн, дето на човек задникът му се вкочанява от студ. И определено е по-добре от Уолстрийт 23, където работих цяла година, след като завърших колежа „Боудън“. Ако бях останал в „Хамлин Екуитис“, инвестиционната компания, досега да съм умрял от скука.

Вместо това бях капитан на „Мейн“ и бивш капитан от пехотата с петдесет процента инвалидност и четвърт милион долара заем за яхтата. Петдесетте процента инвалидност са за пред данъчните и иначе нямам физически проблеми, освен с чистенето вкъщи. Банковият заем е сто процента досада.

Но когато съм в морето, особено нощем, съм свободен. Сам съм си капитан на съдбата.

И тъкмо затова се съгласих да се срещна с Карлос Кубинеца, който не се интересуваше от риболов. Поне това успях да разбера от краткия ни телефонен разговор. И нямаше да съм първият морски капитан, който се забърква с тия хора.

Е, щях да го изслушам и да видя дали ще мога да взема интелигентно решение — като решението ми да напусна Уолстрийт и да постъпя в армията в търсене на приключения. Как свърши това, Мак?

Да си капитан на собствената си съдба не означава, че винаги взимаш верни решения.

2

През отворената двукрила врата влезе добре облечен мъж и разбрах, че е Карлос. Четирийсетинагодишен хубавец с гъста, грижливо фризирана кестенява коса и светла кожа. Носеше идеално изгладен бежов ленен панталон, лоуфъри „Гучи“ и скъпа тениска с яка с цвета на моя резен лайм. Имаше вид на човек, който е прекарал цялата сутрин в климатизираната си гардеробна и се е чудил какво да облече, за да не бие на очи на Кий Уест. За съжаление безуспешно. Обаче тука никой не придиря на хората, а част от хомосексуалната клиентела даже изглеждаше заинтригувана.