Читать «Кубинската афера» онлайн - страница 5

— Защо?

— Трябва да ви дам още някои подробности.

Хм, тъкмо от това се боях.

— Вижте… Карлос, аз се занимавам с чартърни круизи. Риболов, обиколки на забележителности, частни партита. Предполагам, че бих могъл да поема и турнир, даже до Куба, обаче не се занимавам с нищо друго. Разбирате ли ме?

Карлос не отговори. Мълчанието му беше многозначително.

— Но ви благодаря за предложението.

Помолих Амбър да му даде сметката и му пожелах приятно пътуване до Маями.

— Два милиона — каза той.

— Моля?

— Чухте ме.

— Изчакай със сметката — наредих на Амбър и се обърнах към него. — Хайде да седнем на някоя маса, амиго.

3

Занесохме бирите си на една маса в дъното и седнахме.

Нямам представа колко тъмни сделки са сключвани на това място през последните сто двайсет и пет години, но ако „Зеленият папагал“ можеше да говори, щеше да каже: „Покажи ми парите“.

— Два милиона — повторих аз.

— Точно така.

— За риболовен турнир.

— Не. Той ще е за трийсет хиляди. Платими авансово със сертифициран чек. Двата милиона са в брой, платими след свършването на една работа в Куба.

— Май ще е доста тежка работа. С кого ще я вършим? Карлос извади от джоба си визитка и я плъзна по масата. Погледнах я. „Карлос Масия, адвокат“. Имаше скъп адрес в Саут Бийч, обаче липсваше име на адвокатска кантора.

— Известен съм в Маями — осведоми ме той.

— С какво?

— С връзките си с кубински антиправителствени организации.

Оставих визитката на масата и вперих очи в Карлос Масия. Колкото и странно да звучи, радвах се, че си имам работа с юрист. Някои от тези антиправителствени кубинци са каубои, понякога вятърничави и често опасни за себе си и другите.

— Кой ме препоръча?

— Амигос.

— Обяснете ми какво ви трябва, господин адвокат.

Той огледа оживеното заведение.

— Стените имат уши.

— Всъщност гъмжат от термити. И на никого не му дреме за какво говорите. Вижте, господин Масия, вие ми предлагате два милиона долара и сте наясно, че ще ми дойдат добре, обаче…

— Можете да си изплатите заема за „Мейн“.

— Обаче няма да извърша нищо незаконно за тези пари.

— Няма и да ви карам. Аз съм адвокат.

— А вашите амигос? И те ли са адвокати?

— Не. Но ви уверявам, че ще нарушите единствено кубинските закони. Това смущава ли ви?

— Само ако ме хванат.

— Тъкмо това е въпросът. Ако не ви хванат, ще сте с два милиона по-богат и няма да сте нарушили американските закони. — Той се усмихна. — Освен ако пропуснете да си платите данъците за тези пари.

Като стана дума за смърт, данъци и хващане, го попитах:

— Опасно ли е?

— Това ще решите сам, когато чуете каква е работата.

— Опасно ли е, Карлос?

— В Куба е опасно.

— И очаквате да си рискувам живота за някакви си мизерни облагаеми два милиона долара?!

Той хвърли поглед към голите ми ръце. Белезите от шрапнели и изгаряния не хващат тен.

— В Афганистан сте рискували живота си за много по-малко.

— Това беше държавна работа. С безплатно медицинско обслужване.

— Наградили са ви със Сребърна звезда и две Пурпурни сърца. Значи не ви е страх от опасности.

Не отговорих.

— Тъкмо затова се обръщаме към вас.