Читать «Булевардът на тузарите» онлайн - страница 7

Огледа се и се зачуди какво толкова чакат фотографите. Госпожа Хаутън беше мъртва, а и бе издъхнала в болницата. Така че нито някой неин роднина би могъл да излезе оттук в следващите няколко часа, нито пък можеха да се надяват да щракнат изнасянето на тленните й останки в чувал с дръпнат догоре цип, както често се случваше в подобни сгради, пълни със старци. Ала точно в този момент на входа се появи не кой да е, а самата Минди Гуч. Беше облечена с дънки, тениска и чифт от онези пухкави чехлички, дето хората се преструваха, че са обувки и дето бяха на мода преди три години. Беше поставила ръката си пред лицето на объркан тийнейджър, сякаш се страхуваше за безопасността му. Фотографите въобще не ги забелязаха.

— Каква е цялата тази дандания? — провикна се тя, когато зърна Били и се приближи към него.

— Сигурно е заради госпожа Хаутън.

— Да не би най-накрая да е пукнала? — изгледа го изненадана Минди.

— Би могло да се погледне и от този ъгъл — отвърна сухо Били.

— Че от какъв друг да го погледна? — сопна се Минди.

— Имах предвид онази малка думичка „най-сетне“ — отговори Били. — Не е много учтива.

— Мамо! — обади се момчето.

— Били, това е синът ми Сам — представи го Минди.