Читать «Само една тайна» онлайн - страница 266

Не отместваше очи от Александър. В стаята цареше пълна тишина.

– Ще се омъжиш ли за мен?

Тя прехапа устни, опита се да се овладее, но се предаде с крайно недостойно хълцане. Е, гримът ù вече със сигурност щеше да се размаже. Стисна ръката на Александър, силно.

– Да, с радост.

– Слава Богу! – въздъхна той с такова облекчение, че всички се разсмяха.

Гостите се смееха, аплодираха и се прегръщаха. Тапите от шампанското летяха във въздуха, чашите се пълнеха и след това жените взеха да се тълпят около нея, за да се възхитят на пръстена. Александър също беше нацелуван и напрегръщан. Изабел го погледна и сред цялото вълнение си мислеше само едно, отново и отново: „Ето това е щастието“.

 

 

15 Здравей, красавице! (ит.) – Бел. ред.

Епилог

Том Лексингтън отвори очи.

Всичко го болеше, което означаваше, че още е жив. И днес.

Устата му беше така пресъхнала, че не можеше да преглъща. Ако имаше право на избор, определено не би предпочел да умре точно от жажда.

Всъщност изобщо не му се умираше. Макар в последно време да имаше дни, когато мнението му по въпроса не беше категорично.

Чу гласове отвъд вратата, след това тя се отвори и някой го изправи на крака. Грубиянски. Не можа да удържи стон от болка. Нямаше милиметър по тялото, който да не го боли.

Хвърлиха го под слънцето, в горещината.

Хората рядко се замисляха за това.

Че някои алтернативи са по-страшни от смъртта.

Събориха го на колене и Том разбра, че е на път да преживее поне няколко от тези алтернативи.

Благодарности от автора

Никога не бих могла да напиша тази книга без щедростта на безброй отзивчиви хора. Невероятно благородни и услужливи хора, които търпеливо отговаряха на въпросите ми за всичко – от хуманитарни организации, частни фирми за сигурност и БДСМ до медицина, етнизация, миграция и сконски замъци, както и за много други неясноти. С цялото си сърце искам да благодаря на вас, които отделихте от времето си, знанията и опита по нечувано щедър начин. Ако книгата се е получила, това е благодарение на вас. А ако нещо се е объркало, това се дължи само и единствено на моите собствени недостатъци.

Искам да изкажа специални благодарности и на Петра Арнщед, Карина Хедберг, Труде Льовстюхаген, Катарина Бивалд, Карина Бергфелд, Сусана Ериксон и Ерик Левин. И особено на Оса Хелберг, приятелка, колежка и невероятна съветница (когато я моля за това).

Искрени благодарности на моята издателка Карин Линге Норд, редактора Шещин Йоден, съветника Юн Хегблум и, разбира се, на всички други ентусиазирани суперпрофесионалисти от „Букфьорлагет Форум“. За мен е благословия да продължавам да работя с всеки от вас. Благодаря също на моя литературен агент Ана Франкл от „Нордин Ейджънси“, която се грижи книгите ми да излизат и в други страни.

И накрая. Огромни благодарности на прекрасните ми деца. Не знам с какво съм ви заслужила, но вие сте най-чудесните деца в целия свят.

Симона Арнщед, Стокхолм, 2015 г.