Читать «Само една тайна» онлайн - страница 263

Явно наистина се случват чудеса.

Александър отиде при малката групичка. Размени погледи с Питър и после покровителствено прегърна Мариус през рамо. Момчето все още беше твърде слабо, но според педиатъра вече наддаваше. Наесен щеше да започне училище и дори разбираше немалко шведски.

– Благодаря, мамо – прошепна Александър. – Благодаря за всичко.

– Няма за какво да ми благодариш. Знам, че не ми вярваш, но наистина го искам.

Ебба погледна към Джина и Питър, които сега се радваха на Моли.

– Времената са нови за мен, но правя каквото мога – продължи Ебба. – Вие сте ми деца, искам единствено да бъдете щастливи.

– Дори ако това означава някой да се омъжи за врага, да осиновим африкански сирачета и да се залюбим с чистачката?

– Няма нужда да ставаш вулгарен, Александър. Но да. Дори да се противопоставите на всичко, в което мислех, че вярвам. – Тя го изгледа многозначително. – Дори Наталия да се среща с биологичния си баща.

– Знаеше ли го? – смая се той.

– Искам само да се чувствате добре. Никога не съм искала друго.

– Невинаги си е личало.

– Знам. Надявам се някой ден да успееш да ми простиш.

За пръв път тя дори се приближаваше до признание, че е сгрешила. Може би Наталия все пак беше права, може би майка им се беше променила.

– Не бях добра майка. Целта ми е да стана по-добра баба.

Той вдигна ръка на рамото ù и го стисна лекичко.

– Благодаря, мамо, това означава много за мен.

Очите на Ебба проблеснаха и тя се извърна.

Александър срещна трогнатия поглед на Наталия над главата на майка им. Боже, това вече се превръщаше в крайно сополиво събитие!

Изабел си изми ръцете и се вгледа в лицето си в огледалото в банята. Нито следа от синините. Изглеждаше както винаги. И беше започнала да се чувства както винаги.

Първите седмици бяха ужасни. Физически нямаше трайни увреждания, за разлика от Александър, който толкова обичаше да показва впечатляващите си белези. Психически също започваше да се възстановява, нищо че известно време беше страшно трудно. Бяха я пребили, но нищо друго. Бяха я заплашвали, тормозили и плашили, но не и изнасилили. Тя и до днес не знаеше защо я отвлякоха. Но бизнесът със заложниците е доходоносен, парите винаги ще останат движеща сила и тя просто се радваше, че оживя. И се чувстваше все по-добре. Старата приказка се оказа вярна: когато си обграден от хора, които те обичат, можеш да се справиш с всичко. Да, определено това я беше спасило.

Тя затвори вратата след себе си и се усмихна на глъчката, която се чуваше откъм гостите.

През последните седмици двамата с Александър не се бяха разделяли и за миг, но от днес официално заживяваха заедно. На път към салона мина покрай стаята на Мариус, която изглеждаше като спалнята на всяко седемгодишно момче – ярки цветове, конструктори „Лего“ и рафтове с книги. Мина покрай спалнята, която делеше с Александър, усмихна се на тайните, които тази толкова обикновена наглед стая всъщност криеше, и леко притвори вратата – струваше ù се твърде лично, за да стои отворено, макар, разбира се, нищо да не личеше отвън.