Читать «Само една тайна» онлайн - страница 5

Извади шведска банкнота, подаде я на просякинята до вратата, засрами се от начина, по който успокояваше съвестта си, и влезе във фоайето. Вече имаше племенница в Швеция, би трябвало да си устрои дом и в Стокхолм, помисли си той може би за двайсети път през последните месеци. Усмихна се на жената на рецепцията и след като тя го регистрира в компютъра, ù подаде банкнота от петстотин крони. Тя поруменя, но прие парите, тъй като добре знаеше, че когато Александър де ла Грип е отседнал в хотела, някои правила спират да важат. А щом той щеше да се среща със семейството си, по-добре да се порадва на свободата си още малко.

Александър не би казал, че ненавижда роднините си, поне не директно и не всички. Беше… сложно. А той недолюбваше сложностите, беше посветил целия си живот на това да ги избягва, и то изключително умело. Изкъпа се, разопакова багажа, взе си портфейла и телефона и излезе от хотела.

Планът, естествено, беше да се върне, но човек никога не знае. Свали слънчевите очила и отвори списъка с номера в телефона си. Независимо дали му харесваше, или не, Александър де ла Грип се беше завърнал. И Стокхолм го обичаше.

 

1 Говори ми, бебчо. (англ.) – Бел. ред.

2

 

Изабел Сьоренсен направи път на една кола и спря на червено на „Валхалавеген“. Беше студено, но се надяваше разходката с велосипед до Нюбруплан да я постопли. Закъсняваше за срещата на „Медпакс“, затова в момента, в който светофарът светна жълто, тя завъртя педалите.

Като пристигна, заключи колелото, свали каската и забърза нагоре по стълбите. При влизането поздрави Аста, доброволката, която работеше едновременно като рецепционист и асистент, и след това забеляза Бланш Сьоренсен.

– Bonjour maman!2 – каза Изабел, разкопча си якето и леко целуна майка си по двете бузи по френски обичай.

– Изпотена си – отбеляза Бланш.

Изабел отметна косата от лицето си и си избърса челото, като същевременно оглеждаше майка си. Забеляза, че русата ù коса е фризирана, а роклята „Шанел“ – чисто нова, вероятно от първата колекция за годината. Но пък майка ù не страдаше от скрупули, когато харчеше пари за външния си вид.

– Добре изглеждаш. Ще присъстваш ли на срещата?

С майка ù човек никога не можеше да бъде сигурен. В продължение на близо три десетилетия Бланш беше председател и лице на „Медпакс“. Макар преди две години да се беше оттеглила от всички официални постове, тя все още разполагаше със силни неформални позиции и понякога решаваше да присъства на седмичните срещи.

В тези случаи те рядко се оказваха плодотворни.

– Дойдох само да взема пощата.

Изабел едва се сдържа да не въздъхне от облекчение. Някога майка ù беше бляскава личност, интелектуална и социална сила, с която всеки трябваше да се съобразява, но последните години бяха… хм… турбулентни.