Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 234

— Сара! — смъмри я отново санитарят, с което я накара да спре. — По-добре прекъснете, много е нервна — обърна се той към тях.

Двамата се надигнаха да си вървят и тогава жената се обърна към Амая; изражението ѝ се бе променило в посока на пълно безумие.

— И ти си като мен — кресна тя, докато санитарят я хващаше за ръцете. — И ти умираш да легнеш с него. — После рязко спря, като поразена от мълнията на увереността, преди отново да се развика: — Не, вече си го сторила, той вече се е напъхал в оная ти работа и в главата ти и никога повече няма да успееш да го извадиш от там.

Крясъците вече бяха заглъхнали, но когато стигнаха до стълбите, се разнесоха пак. Сара се завтече към тях и като ги настигна, хвана ръката на Амая, разтвори пръстите ѝ и сложи в дланта ѝ един орех. После се обърна към санитаря, който я следваше тичешком, и вдигна ръце в знак, че се предава. Амая се втренчи в дребния твърд плод, който лъщеше от потта, а може би и от още нещо, полепнало по пръстите на Сара.

— Ей, Сара! — извика тя.

Когато жената се обърна да я погледне, Амая пусна ореха на земята и го размаза с крак; около него остана следа от черните спори на мухъла вътре.

Жената се разплака.

Еухения Нарваес ги чакаше на същото място, където ги бе посрещнала.

— Много съжалявам, вероятно не е било никак приятно — каза тя, забелязвайки, че Амая държи ръцете си далеч от себе си.

— Не се притеснявайте. Само още нещо, бихме искали да погледнем картона от постъпването на Сара в клиниката. Интересува ни също така кой плаща разходите и дали синът ѝ е идвал някога да я види.

— Не мога да ви кажа, това са поверителни сведения. Що се отнася до сина ѝ, доколкото ми е известно, тя е имала само едно бебе, момиченце, което е починало.

— Момиченце? Стори ми се, че каза, че е било момче…

— Тя винаги казва „моето бебе“, но е било момиченце. Тук всички го знаем, има го в клиничния ѝ картон, а и тя го разказва на всеки, който пожелае да я слуша.

— Ами този мъж?

Сабалса ѝ показа снимката на съдията.

Директорката се усмихна.

— Не, бих запомнила този мъж, ако го бях виждала, повярвайте ми.

— Госпожо Нарваес, ние не се интересуваме от медицинските подробности. Искаме да видим само какво е написано при постъпването ѝ и да знаем кой плаща разноските. А клиниката ви си я бива, явно полагате големи грижи за многобройните си пациенти, видях само няколко зали, но ми беше достатъчно, за да установя, че всички са още по пижами в пет часа следобед. Дрехите на Сара бяха целите в лекета от храна и тя миришеше така, все едно не е къпана от няколко дни. Тук съм извън моята юрисдикция, но мога да звънна на колегите си от Мадрид, които ще пристигнат след пет минути и ще обърнат клиниката ви с краката нагоре; не знам дали покривате стриктно норматива, или не, но ще бъде доста неприятно. Не искате това, нали?