Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 9

- Защото никога не те е хапала с тях - отвърна Брейдън. - Аз, от друга страна, съм човек, | който изглежда обичаше да напада. Никога не съм знаел защо.

- Трябва да е заради очарователната ти личност - посочи Син сухо.

Юън вдигна ръце и застана пред Брейдън.

- Имате ли нещо против? Бих искал да продължа. - Той погледна първо към Локлан, а след това към Син.

- Продължавай - Каза Локлан.

- Благодаря. - Юън сложи ръце върху раменете на Брейдън, така че да се наслади на реакцията му.

- Както и да е, Маги, с или без стърчащи зъби - той се втренчи предупредително в Локлан, преди да се обърне обратно към Брейдън, - отведе и скри всички девойки.

Брейдън се намръщи още повече.

- От какво ги е скрила?

- От нас, злите, похотливи мъже.

Брейдън гледаше Юън с празен поглед, докато пълното, ужасяващо въздействие на думите, го заливаше.

- Със сигурност се шегуваш.

След това погледна към Локлан за потвърждение.

- Той се шегува, нали?

- Не - въздъхна Локлан. - Казва истината. Изглежда жените са решили, че трябва или да се сложи край на враждата ни с МакДъглас, или няма да ни обслужват повече.

- Във всяко отношение - добави Юън за по-голям ефект.

Лицето на Брейдън наистина пребледня, докато се отдръпваше от Юън. Той протегна ръка и сграбчи в шепа наметалото на Син.

- По дяволите косматите пръсти на Сатаната, Син, изглежда съм умрял и съм отишъл в ада.

Син изсумтя.

- Пробван отново, малки братко. Тук е твърде студено, за да бъде ад.

Брейдън поклати глава невярващо и когато застана пред Локлан, срещна мрачния му поглед.

- Добре, леърде, какво направи, за да ядосаш жените толкова много?

- Аз? - попита Локлан, зашеметен от предположението на Брейдън, че той е сторил нещо на жените. - Не съм направил нищо. Та аз опитах всичко, което успях да измисля, за да ги накарам да бъдат разумни. Заплашвах и ласкаех. По дяволите, дори се опитах да съблазня Маги, но...

Подигравателното сумтене на Брейдън го прекъсна.

- Е, това е половината ти проблем. Мога да те уверя, че да наредиш на една жена да си вдигне полите не е начинът да я вкараш в леглото си.

Локлан усети как челюстта му увисва от възмущение.

- Моля да ме извиниш, но притежавам повече финес.

- Друг път. Забравяш, че съм ставал свидетел на недодяланите ти опити за съблазняване.

- Недодялани? Та аз съм имал повече жени, от теб, пале такова.

Брейдън изви арогантно едната си вежда в израз на подигравка.

- Добре - призна Локлан, след като обмисли въпроса за втори път. Съмняваше се, че дори някой сарацински шейх с харем би могъл да се похвали с повече жени от Брейдън. - Може би не повече от теб, но със сигурност повече от Юън.

- Това не говори много - вмъкна Брейдън. - Левият ми ботуш е имал повече жени от Юън.

- Ей, стига - изръмжа Юън. - Най-добре дръж обидите си насочени към брата, който ще ги търпи. Не приемам любезно такива неща.

Без да му обръща внимание, Брейдън обгърна с ръка раменете на Локлан и го дръпна към себе си, сякаш искаше да му сподели някаква голяма тайна.

- Сега, чуй ме, скъпи мой братко, който ме търпи. Ти си леърд на могъщ клан. Не твоите посредствени опити съблазняват жените, а титлата и красивото ти лице.