Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 8

Очите на Брейдън се разшириха, докато оглеждаше Юън.

- Значи това ти се е случило! Ела - Каза той, поставяйки ръка върху раменете на Юън. - Най-добре е да ти намерим жена бързо, преди да стане по-лошо.

Устните на Брейдън се извиха язвително, а Юън избута ръката му от рамото си.

- Ще спреш ли с твоите глупости? - Той се обърна към Син. - Най-добре го заведи обратно в Англия, преди аз да му дам начален старт.

Локлан игнорира почти обичайните закачки. Юън и Брейдън не можеха да комуникират помежду си, освен ако не си разменяха обиди.

Вместо това погледна към Син.

- Радвам се, че си дойде вкъщи. Мина толкова много време откакто за последно дръзна да посетиш Шотландия.

Син кимна.

- Ти, Киърън, Брейдън и Юън сте всичко, което някога ми е липсвало от това забравено от Бога място. Не се обиждай, но предпочитам английския лукс пред този суров начин на живот.

- Говориш като истински сасенак* - отвърна Юън, лицето му излъчваше отвращение.

Очите на Син се присвиха при тази обида.

- Достатъчно - намеси се Локлан преди Син да успее да реагира. Син не беше мъж, който ще остави да му се подиграват безнаказано и последното нещо, което искаше, бе още пролята кръв между братята си.

Независимо от миналото и всички думи, изречени с гняв, Син винаги бе добре дошъл в дома му.

- Никакви обиди повече - нареди Локлан на Юън, а гласът му бе суров. - Поне не срещу Син. Виж Брейдън е друго нещо, можеш да се чувстваш свободен да го атакуваш.

- О, стига - наежи се Брейдън, - къде остана братската ти любов?

Локлан се усмихна дяволито.

- Това е братската ми любов. Забележи, че аз все още ти се подигравам.

- Да, но съм сигурен, че това не е нищо повече от загриженост. - Брейдън се обърна и огледа очаквателно залата.

Още преди той да изрече думите, Локлан знаеше какво се върти в ума му. Това беше първият път, в който се бе върнал вкъщи, без цяла армия от жени да влети, за да го поздрави, блъскайки се помежду си в усилията си да дарят по-малкия му брат с храна и други неща, които бяха особено щастливи да му предложат.

* *assenach (от шотл.) - презрителен израз за англичанин. - Б. пр.

- Къде са прислужниците, няма ли да ни донесат нещо за ядене? - попита Брейдън.

Локлан отвори уста, за да обясни, но Юън го спря.

- Не, моля те, остави ме аз да му кажа - сините очи на Юън блестяха с необичайна развеселеност.

- Много добре - отвърна Локлан. - Щом ще ти достави удоволствие.

- Да, със сигурност ще е така. - Ухилен доволно, Юън се обърна към Брейдън. - Помниш ли малката сестра на Ангъс и Ейдън, Маги?

Брейдън се намръщи.

- Малката досадница с червена коса, лунички и стърчащи зъби? Как бих могъл да я забравя?

Грубите думи изненадаха Локлан. Никога в живота си, не бе чувал брат си да описва жена по друг начин, освен като красива, а Маги беше всичко друго, но не и със стърчащи зъби.

Но с удоволствие щеше да се съгласи, че е досадница.

- Не си спомням, да е имала стърчащи зъби - Каза Локлан.