Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 6
Кинли Макгрегър
Всъщност, самият той бе готов да отиде и да удуши подстрекателката на жените.
И не бе единственият. Мъжете от клана му бързо бяха преминали точката на търпението си, и вече чуваше слухове как смятат да тръгнат след Маги сами. Всъщност, всяка сутрин очакваше да намери бедния й, гниещ труп, прикован към входната врата на централната кула на крепостта си или да виси от някой зъбер на крепостната стена.
Обезсърчен, той се загледа към другия край на чистата си, елегантна, голяма зала, където по-малкият му брат Юън седеше на масата и отрязваше парче от говеждото месо, което Локлан се бе опитал да сготви малко по-рано. В интерес на истината, щеше да се справи по-добре, ако бе осолил и изпържил кожените си ботуши. Със сигурност вкусът на кожата не можеше да е по-лош, от този на месото.
Ако затруднението му не беше толкова сериозно, Локлан щеше да се засмее на опита на Юън да задържи дългите си крака под масата. Имаше няколко мъже в клана, които се доближаваха до височината на Юън - метър деветдесет и осем. И въпреки че тялото му беше слабо, то бе достатъчно мускулесто, за да накара дори смелчага да преглътне със страх.
Но това, което плашеше повече от размера на мъжа, беше свирепото му изражение. Юън рядко се усмихваше. В действителност напълно избягваше повечето хора и рядко напускаше пещерата в хълмовете, която наричаше дом.
Въпреки лошото си настроение, Юън притежаваше способността да разбира същината на проблема и да го нарича с истинското му име. Поради тази причина Локлан го бе извикал от обителта му.
- Какво трябва да направя? - попита той Юън.
Брат му се опитваше да дъвче месото, но изглеждаше по-скоро като преживяща крава, отколкото като войн, какъвто беше.
- Научи се да си готвиш, за да не умреш от глад.
- Юън - изръмжа той. - Сериозен съм.
- Аз също - промърмори Юън, докато избутваше дървената си дъска, а след това отпи глътка бира, за да изплакне зловонния вкус на овъглено говеждо месо от устата си. - Не можеш да продължаваш да се храниш така, защото няма да издържиш дори още една седмица.
- Юън...
Брат му игнорира предупреждението в гласа му.
- Струва ми се, че ситуацията има лесно решение.
- И то е?
- Върви в двора на черквата, метни Маги на рамото си, изведи я от там и я накарай да ни сготви нещо, което става за ядене.
Локлан въздъхна.
- Вярваш ли, че не съм си го мислил? Но това е свещена земя. Няма да наруша светостта й.
Юън се надигна бавно от масата.
- Тогава, аз ще го направя. Тронът на Сатаната ще замръзне преди аз да позволя на жена да ми се подиграва.
- Истина е - прекъсна разговора им познат глас. - Ето защо добрият Господ ме е оставил на тази земя.
Локлан се обърна и видя най-малкия си брат, Брейдън, застанал на вратата на залата.
Черната коса на Брейдън беше разрошена, сякаш бе яздил дълго. Носеше черно-зелення си плейд* небрежно над лявото рамо, а погледът му бе все така дяволит.
